Атанас Далчев - човека в човека

Истински модерната поезия показва вярно непосредственото психическо протичане.Въпросите ,които тя поставя чрез поезията на Атанас Далчев са едноврвменно общочовешки и строго лични ,защото се отнасят до Човека в отделната личност.

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет ,която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети ,идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев ,стихийната виталност на Ел.Багряна.В творчеството си Далчев не изневерява на естетическите си принципи: вярност на действителността ,търсене на обективната истина ,яснота на изображението.Сам творецът определя съшността на поезията си като "сливане с хората и нещата.Тя има своето проявление в идейно-естетическата платформа на кръга "Стрелец" ,който поставя началото на нова реалистична традиция в българската поезия. Тази поезия е отрицание на загубилия своята художествено-естетическа състоятелност символизъм ,който все още има своя творческа трибуна -сп. "Хиперион" и забележителни застъпници в лщето на Т.Траянов и Н.Лилиев.Повлиян и от националната ни драма в периода 1914-1918 г. ,Далчев разрушава дистанцията м/у себе си и останалите хора.В рамките на откровено духовната си проблематика авторът усилва социалното начало.Своето противопоставяне Далчев прави с разбирането ,че символизма е "форма лизъм и "поезия за малцина".Бунтът на поета с/у диктата на символизма е сзързан с разбирането му ,че поезията трябва да "предава по-вярно съкровения ритъм на живота".

Цял живот Далчев ще усеща върху себе си внушителната сянка на поети като Дебелянов ,Яворов ,Траянов и Лилкев... ".Предметността на Далчев не е импресионистична и по това тя се различава съществено от поетическия импресионизъм на символистите.В нея откриваме радост от самото битие ,от физическото присъствие на предметите край нас и усещане за"непроницаемостта" на предметния свят ,отвъд която се раждат разширената меафора и символът.0ще в двете си фундаментални статии "Мъртва поезия"/писана съвместно с Дииитър Пантелеев/ и "Поезия и действителност Далчев ратува за разширяване на обективното в извуството.Обективният лирически изказ води и до специфична поетика при Далчев -вторична символизация на екзистенциалните проблеми ,като символите се опредметяват и тясно се обвързват с реалната действителност.

Светът на Далчев се определя от нагласата му към съзерцание и наблюдателност.Тя характеризира трагическия опит на философски устроен поет -зает да анализира жизнените реалности ,да достига до мъчителните проблеми на отчуждаения индшвд.Човекът според Далчев е обречен -той е заобиколен от жестока и хладна действителност ,която го зазижда ,обрича го на бездействие и безволие.Битието сякаш няма цели ,преследва го повторяемостта на нещата ,липсата на истинско обновление.Поетът рядко протяга ръка към небето ,за да подири упование в него за човешките грехове.Дълбоко разсъдъчна и интелектуална личност ,той сякаш наблюдава света иззад някаква