Атанас Далчев предметният свят в неговото творчество.Философската лирика на Далчев

Атанас Далчев е роден в Солун на 12.06.1904г.Баща му е учител в българската гимназия Кирил и Методий там е и народен представител в турския парламент от групата на Яне Сандански.От 1908г. до 1912г. семейството живее в Цариград, по време на Балканската война в Деде агач, а в началото на Първата световна война се установява в София.

Атанас Далчев завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия и става студент по философия в софийския университет Климент Охридски.Проявява особен интерес към френския език, литература и култура, както и към българския литературен живот.Още през студентските си години сътрудничи на сп.Хиперион, на вестниците Демократически преглед и Стрелец, публикува свои стихотворения в сборника с поезия Мост 1923г.

През 1925г. се включва в новообособилия се кръг Стрелец, а през 1926г. излиза и първата му стихосбирка Прозорец.Всички в семейството на Далчев са пристрастени към изкуството.Единият му брат Любомир Далчев специализира скулптура в Римската академия, а другият брат Борис Далчев се изявява в архитектурата.През 1927г. Далчев заминава за Рим при брат си Любомир, където посещава лекции по история на изкуството, усилено изучава италиански, активно пътува из страната.През 1928г. издава новата си книга Стихотворения, в която събира своите творби за периода 1923г. 1928г.На следващата година заминава за Париж, където Любомир Далчев специализира пластична анатомия.Плод на преживяванията му във Франция е стихосбирката Париж (1930г.).След завръщането си в България работи като преводач и учител в Горна Оряховица, а през 1936г. отново заминава за Франция и се установява в Тулуза.

Докато е във Франция Далчев завършва курс в Сорбоната за преподавател по френски език.През есента на 1937г. е изпратен като учител в българско училище в Цариград.Там среща огромни пречки от турските власти и е принуден да се върне в България.През 1938г. сключва брак с Анастасия Атанасова, от която има три дъщери и един син.От 1939г. работи като училищен инспектор и става директор на Първа мъжка прогимназия.По това време излиза и стихосбирката му Ангелът на Шартр, която включва трите му по ранни книги и 10 нови стихотворения.

След установяването на комунистическия режим Далчев е подложен на унизителни и откровено неприязнени критики в печата.Той е обвинен в естетически формализъм, че изкуството е изкуство само за себе си, за избрани ценители снобите.

През 1947г. остава без щатна работа.Изхранва голямото си семейство главно с преводи на творби на Хемингуей, Шарл Бодлер, Бенедето Кроче и др.Неговият приятел Радой Радин му отстъпва своето редакторско място в детското списание Пламъче, чиито глвен редактор е Александър Моратов.Така възниква творческото приятелство между Далчев и Моратов, от което се раждат множество съвместни преводи на световна класическа и съвременна поезия.

В края на 1956г., след близо 20г. мълчание, в печата се появяват две нови стихотворения на Далчев:И сърцето най после умира и Нарцис.Издателство Български писател му прави предложение да издаде книга с негови стихове, но Далчев отказва с репликата:Не, още не е настъпило време за моята поезия.

През 1965г. е преиздаден сборникът със стихове на Далчев Стихотворения.Две години по късно излиза сборникът с философски и критически бележки