АТАНАС ДАЛЧЕВ

Кратка характеристика на творчеството му

Епохата, в която пише е 20те години на 20ти век.Литературно направление- експресионизъм и отчасти диаболизъм под влияние на Светослав Минков.Реално взиранев живота, във вещите, в материалните знаци.Виждаме психологизъм и интелектуален поглед.

Творчество- Първа стохосбирка Прозорец 1926г.; Стихотворения 1928г., Париж 1930г., Ангелит на Шартър 1943г.

Биография- роден е 1904г. в Солун, защото жаща му е бил народен представител в турския парламен, но след Втората световна война се преместват в София.Брат му Любомир Далчев е скулптор и живее в Италия..Умира на 18.01.1978г. в София.Баща му е адвокат, учи тел в Солунската девическа гимназия и известно време семейството живее в Цариград.Далчев завършва първа девоческа гимназия в София и учи филосовия в Сфийския университет, живее известно време при брат си в Италия, после в Париж и за кратко в Лондон.Бил е учител по български език в Цариград и д-р на прогимназия в София, както и инспектор; редактор е на сп.Пламъче.Печата в сп.Мост, сп.Хиперион, вестник Демократичен преглед, Стрелец, сп.Изкуство и критика.

През 1972г. получава наградата на Хердер на Виенския университет за литературна дейност.

Болница- самота,мисъл,че животът е неспирно движение към смъртта; липсва надежда, болницата е топос на страданието, детайли и метонимии (синекдоха)

легла, ръце, прозорец- всичко говори за смърт; поставени са въпроси: защо в по- голямата си част дните ни са самотни, защо животът е страдание; Обособени са два художествени образа- на смъртта и на тишината.

Стаята- основен проблем, че времето е враг на човека, ограничен от времето и пространството; заменен от някоя снимка и бивше отражение в огледалото; стаята е място без обитатели врата, стани, ъгли, под няма го субектът.Жълтите дюни върху скрина са наредени като зърна на броеница дните в живота са преброени. Пространството е изпълнено с предмети, но човекът липсва. Важен детайл е вратата праг, отвъд който е смъртта, разделя две дейсвителности тук и там .

За Дебелянив стаята позната е сакрално пространство, а за Далчев влудяващо място на разруха и тленност.Мъртвото махало на часовника свързваме с рушителния бяг на времето, което спира някога за отделния човек.

Камък основен е проблемът за преходното и вечното, които са в постоянен конфликт (вечно и свето е само мъртвото, / живото живее в грях.) Камъкът е вечен, но е мъртъв, тогава кому е нужна вечността? Далчев пита: вечността е мълчание, вечен покой, безчувствена и безсъзнателна, мъртвило, защо ни е нужна? Отговорите идват като озарение по-добре да си жив и да живееш макар и в грях, отколкото да си вечен но мъртъв. Важно е да си жив и да чувстваш, че живееш . С мъдро примирение Далчев възприема жизнерадостната мисъл за сладката греховност (Ел. Пелин в Под манастирската лоза).