"ЛЮБОВ"- АТАНАС ДАЛЧЕВ

- анализ -

Подобно на детско съзнание, което придава на света очертанията на своите фантазии и кошмари, тази поезия си играе с измеренията на реалното и възможното. Това е друг свят, който веднъж роден от съзнанието, заживява своя неподвластен на него живот. Скрита сред огледалните си, условни и измислени образи, действителността вече не може да бъде разпозната като действителност. Нейната реалност е силно оспорена. Поетическият свят на Далчев се разкланя в множество измерения. Той прониква от другата страна на огледалото, превръщайки се в шега и приказка. Умножен в измеренията си и естетически множествен свят - очарователна смесица в стил модерен между грозно и банално, между приказно и действително, между механично и природно:

Сам в света,

хамалинът стоеше влюбен.

(Любов)

Езикът на Далчевата поезия е показно несложен, подчертано неусловен, чужд на властващата дотогава стихова риторика, пестелив в ефектите на метафоричността. Това е като че ли език с ясни връзки, посочващ видимостта на действителното. Но то, действителното, се оказва привидност. И тогава маската на езика се пропуква и като избухване в съзнание, което не може да се успокои, се появяват несравнимите Далчеви сравнения. Неговата образност би могла да се определи като ефект на шоковите сравнения:

"Над старото тържище ален

бе залезът като домат"

Смъртта на субекта, като насока на модерността, в поезията на Далчев се констатира в изчезване на Аз-а. В пренаселения с предмети свят на Далчевата поезия човекът го няма. той е изчезнал, скрил се е зад обективната привидност на предметното.Или от него е останала само сянката:

"И мракът от лика му груб бе

изтрил и сетната черта"

Лирическият човек на Далчев болезнено страда от безвъзвратно изчезналата си природност. Той превръща в култ първичната естественост, точно защото я усеща безднадеждно изгубена. Така се стига до опоетизиране на примитива. Това е неизкусеният, недокоснат от цивилизацията индивид/ в случая-хамалина/. И нему единствено е дадено щастието на неотчужденото човешко съществуване:

"И всеки гвоздей от обущата му

би грял в нощта като звезда,

когато долу през града

към къщи с нея ще се спуща.

/"Любов"/