Атанас Далчев

Основни характеристики на лирическия Аз:

*Ч!увството за самота,но и з акопнеж за приобщаване към другите,което е нехарактерно за символистите.Лирическият Аз на символистите е горд в своята самота и откъснатост от тълпата,затворен в кулата си от слонова кост той е устремен към възвишеното,божественото,вечното,което се оказва непостижимо. Самотата на Далчевия лирически Аз е изолация,неспособност да се намери път към другите,неспособност да бъдеш като другите.Лирическият му човек е устремен към обикновеното,всекидневното,но е неспособен да го постигне поради своята различност.В ранните си стихосбирки Далчев вкижда човека като заключен в собствената му непреодолима самотност.Втези стихове човекът странно е отсъстващ опт собствения си живот,нетъждествен на самия себе си.Тази сложна и мъчителна нагласа намира особено плътен в смислово отношениуе образ в стихотворението ПовестДалчевията лирически Аз е човекът на книгите,на прашните библиотеки,човекът с очила,при когото четенето е изместило истинскоот реално живеене.Стихът и аз изгубих зарад книгите живота и света дава израз на тази подмяна,която е осъзната като собствена съдба,като тежък кръст,които родения самотник е обречен да носи. По-късните стихосбирки на поета омекотяват тази дистанцираност от живота,от другите,от ежедневното и обикновеното,към които Азът непрекъснато се стреми и превръщат лирическия говорител в смирен наблюдател на живота, който без да е активен участник в него изпитва радостта на докосващия се до живеенето чрез позицията си на зрител.Стихптворения от типа на Задните дворове пряко извеждат тази нагласа,която в знмачителна степен е различна от съществуващата в по-ранните стихове,в които се усеща отзвука на диаболизма като естетическо направление.

*Често българската критика определя Далчев като един от малкото философски поети в нашата литература,в чието творчество сновен е проблемът за човека и времето,за изменчивото и вечното,за живота и смъртта.Далчевите стихове са наситени със съскащи или спрели чаасовници,със часовникови махала,които бестрастно отмерват хода на времето.Знакът на градините,най-чсто есенни или посърнали също отвежда към идеята за кръговрата,за преходността на живота, за мимолоетността на младостта и красотата.Проблемът за времето естествено се свързва с идеята за смъртта,която при Далчев е вечната разбойница, преминаваща дори ми през заключени врати.Затворените простреанства при Далчев често маркират човешкия свят и те могат да бъдат изпълнени със стари,покрити със прах вещи,отново извеждащи идеята за преходността ио тленна,могат да бъдат и празни,внушаващи чувставо за празнота и самотност. С граденето на простренството може да бъде обвързана една от най-характерните особености на Далчевия поетически свят,която е намерила израз в критиката ни чрез понятието вещност.Вещтта е централен знак в тази поезия,като тя не не е