Астрономията в народното творчество
| Литература_Други | 2009-12-02 | 208 сваляния |
Астрономията в народното творчество
Народните астрономически познания в своята системност могат да бъдат реконструирани чрез множество песни, легенди и афористични изрази, които представят в съгласие с митопоетичната концепция за света отношенията между небесните тела чрез техни персонификации като "състезания", "срещи", "женитби" и "убийства", а кръговратите - като "раждане" и "смърт".
Слънцето, луната и звездите оживяват в български народни песни, приказки, поговорки и обреди. Но това не е само поетична фантазия, а увлекателен безкнижен учебник по астрономия. В него са събрани наблюдения за движението на небесните светила, натрупани от много поколения. Вплетени са астрономически знания от календара на прабългарите, признат от ЮНЕСКО за най-точния в света. Запазени са следи и от звездната митология на древните славяни. Съвременни етнолози разгадават сложния синхрон в народната астрономия между слънчевите, лунните и звездните цикли и траектории. Освен картина за Вселената, тези познания са давали и практичен ориентир за стопанския и празничния календар на българите.
Най-важните за хората звезди и съзвездия имат свои фолклорни истории. Взряни в нощното небе, хората рисували по звездното небе предмети или животни от своя земенсвят.
Седемте звезди Плеяди селските хора виждали като Квачка, наобиколена от пиленца. Казвали, че небесната Квачка ляга да мъти точно на Гергьовден (6 май), затова изчезва от нощното небе. Това било знак, че започва лятото. А когато съзвездието стигне противоположния край от своя годишен кръговрат точно на Димитровден (на 26 октомври) започвала зимата. Затова някога делели годината само на два сезона зима и лято. Съзвездието Плеяди имат и друго фолклорно название Власци. Етнолози го обясняват като произлязло от древното славянско божество Велес, по-късно християнизиран като Св. Влас. На него е посветен фолклорният празник Власовден (11 февруари). Обредите на този празник са в чест на воловете, които се впрягали в ралото.
Народното вярване е, че Господ е орач. А негово небесно рало е съзвездието Орион, чието народно име е Орач или Рало. Според фолклорната представа, в ралото са впрегнати два вола, след тях върви орач, а подир него цяла глутница от звездни вълци. Движението на тези звезди се обяснява с израза Власците вървят преди Орача. Звездният Орач излиза да изпълни своята небесна оран, когато завършва старата година и започва новата, според народните вярвания. Този календарен преход се отбелязва с коледно-новогодишните празници.
От земеделския бит идва и народното название на съзвездието Голямата мечка. То се
Тагове от реферата: ворчество, роднот, своят, рономически, позния, астрономият, роднит











