Творчеството на Астрид Линдгрен разкрива изумително красивия свят на детското въображение. Писателката разказва увлекателно и интригуващо, създава най-невероятни ситуации. В част от своите творби Астрид Линдгрен пресъздава специфичната за детските игри атмосфера. За своето творчество тя получава десетки престижни литературни награди, между които Андерсен и Луис Карол.

Една от най-популярните и харесвани книги, сред малки и големи е Пипи Дългото чорапче. С корицата си в ярък жълт цвят и с изрисуваното момиченце с щръкналите плитки, с луничките и със закачливите очички така хипнотично привлича, такова истинско духовно удоволствие доставя, че нямаш търпение да разгърнеш кориците й.

Тази книга разкрива добродетели като: откритост, състрадателност, милосърдие, щедрост,доброта. Тя вдъхва оптимизъм, помага на читателят дори изправен на пръв поглед пред неразрешим проблем, да намери сили в себе си за преодоляването му. Това са част от нещата, които се разкриват по време на прочита на книгата.

Произведението е увлекателно и езикът му е лесно достъпен за малките читатели. Главната героиня е очарователно момиче, което провокира децата да бъдат по-самостоятелни, по-смели, по-силни, да ценят приятелството.

Родена на 14 ноември 1907 г. в малкото градче Вимербю, провинция Смоланд, Астрид Ана Емилия Ериксон е второто от четирите деца в семейството. В градчето пускат за пръв път електричество, когато малката Астрид тръгва на училище. Любимото й занимание в детските години е четенето на книги и приказни истории, чиито главни герои са момичета. Нейна любимка е Ан от Зелените поля. Уменията на бъдещата писателка проличават още от ученическите й есета, едно от които е публикувано на страниците на местен вестник. Заради подигравките на останалите деца, Астрид решава, че никога няма да стане писател. За щастие на милиони деца, израснали през XX век, решението й изтрайва "само" двайсетина години.
Макар любимият герой на самата Астрид да е палавият Емил от Льонеберя, няма никакво съмнение коя е най-прочутата й героиня.- Пипи Дългото чорапче, която в Русия се казва Пипи ДлиннЫй чулок, в Израел - Билби Бат-Герев, в Бразилия - Биби Майеа-Лонга, а в Уелс - Пипи Хосан-Хир. Тя живее сама във Вила Вилекула, има стърчащи рижи плитки и е толкова силна, че може да вдигне кон, при това само с една ръка.

Астрид Линдгрен разказва следното за създаването на Пипи дългото чорапче :

През 1914г. Дъщеря ми Карин,която беше тогава на седем години,лежеше болна вече няколко месеца и все ме молеше да и разказвам нещо.Веднъж я попитах: