Аспектите на любовта

Стендал За любовта

Първото издание на За любовта през 1822 г. бива прието благосклонно от критиката, но няма успех сред читателската публика. По този повод издателят пише на автора: Господине, едва успях да продам четиредесет бройки от вашата книга. Общо взето, почти никой не се докосва до нея., на което Стендал не пропуска да отговори духовито: Никой не се докосва до нея, защото..... е свещенна!

Така или иначе, достойнствата и недостатъците на тази книга са обект на немалко полемики от тогава, та до наши дни. Най - често посочваните грехове са от композиционно и метедологично естество: композицията е произволна и хаотична, а към разбора на това неясно поетично чувство, каквото е любовта, е подходено в повечето случаи с отблъскващ в своята педантичност аналитизъм. Но може би наи-точен в оценката си е френският критик, който бе казал лаконично: Това е книга, в която всеки отделен детайл струва повече от цялото.

И наистина Стендал компенсира горепосочените простъпки с вълнуващата мъдрост и психологическа достоверност на своите съждения за любовта. За това не малка роля играе неговата искренност, тъй като За любовта е своего рода изповед. Изповед на самия Анри Бейл за безутветната му любов към Метилда Дембовска. Така че става дума за едно есе върху кристализацията, самото то плод на кристализация. Кристализацията, този психологически закон, по силата на който, за наше щастие или нещастие, един ден обкичваме с гроздове красиви илюзии някой по-малко или по-вече достоен представител на противоположния пол е, всъщност централен, ключов момент на книгата. Този бейлистки начин на виждане на процесите на идеализация при любовта в последствие не остава без ехо във френската литература.

От една страна в За любовта Анри Бейл изразява пренебрежително отношение към тъй наречената физическа любов и засвидетелства способноста си за най-романтични изживявания, а от друга, в средите, в които се движи в Милано и в Париж, минава за циник и либертин, който не пропуска възможност да се възползва от моментното благоразположение на някоя млада дама в малко салонче. Но вероятно и едното, и другото са ръководени от подтик към гонитба на щастието. В тази гонитба на щастието е включена и гонитбата на любовта, в която само страстите, и то искренните страсти, имат някаква стойност. За отбелязване е, че от тази