АСПЕКТИ НА ИСТОРИЧЕСКОТО ВРЕМЕ В ПУБЛИЦИСТИКАТА НА БОТЕВ

Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно развитие, за необходимостта от борба срещу робството над човешката личност и пътя към нейната свобода, за небрежността на европейските държави относно съдбата на балканските славянски народи, за пагубната инертност на голяма част от българите.Ботевата проза внимателно разгръща историческите събития и факти, като същевременно изследва и категоризира националния ни характер.В Ботевите фейлетони голямо място заемат зооморфните образи, чрез които се гради уродливият облик на българския обществен живот, като политическите противници са поставени в антимодела на човешкото.Ботевите фейлетони завършва ударно, те разкриват същественото зад конкретното явление, като наричат нещата с истинските им имена.Българският народ е сравняван с "вол в хомот", той е роб на бръснатата глава и на килимявката, роб и сам на себе си.Сатиричното изобличение прониква в най - високите сфери на националната проблематика.Финалът на всяка Ботева статия е свързан не само с обществената активност на читателя, но и изисква от този читател да заеме категорично отношение по поставените проблеми.

В своята проза Ботев многократно използва социалната символика, която подменя същностно човешкото.В това отношение особен интерес представлява "Това ви чака", където ключовата дума е "пари".Разказвачът води читателя из лабиринта от криви огледала на обществото и когато героят трябва да се огледа в неизкривеното огледало на морала, той изчезва, защото това огледало отразява човешката му същност, а такава той няма.Парите са погълнали човешкото у героя Михалаки, затова, лишен от тях, той се превръща в безсловна играчка в ръцете на хора, събития, ситуации.Ботев използва мотива за прераждането в травестиен план, като внушава на българина, че изроденото не може да се прероди, т.е ако българите изгубят своята идентичност, те изначално се лишават и от бъдеще.

Най - физиономични за Ботев като мислител са публицистичните текстове "Народът: вчера, днес и утре" и "Наместо програма", които представляват гръбнака на първите броеве на "Дума на българските емигранти".Осъзнал