АСЕН РАЗЦВЕТИИКOB (ДВОЙНИК, ЖЕРТВЕНИ КЛАДИ И ДР.)

ЗДРАВКО ПЕТРОВ

I

Счупили му сребърния меч, счупили му златното сърце .

Разцветников в своята поема Двойник много ни помогна да разтълкуваме смисъла на неговата идейно-творческа и психологическа драма. След като се запознахме с тая поема, разбрахме, че в него се крие нещо от идеализма на ламаншкия рицар. Във всеки революционер има нещо от Дон Кихот, има нещо от неумиращия донкихотизъм на живота, взет в най-чистия му смисъл, именно както ни го изтълкуваха испанските есеисти, а не както ни го популяризираха плоските карикатуристи. Не можеш да бъдеш истински революционер, ако не носиш поне частица от златното сърце на Дон Кихот, от неговата детска вяра в доброто. Оня, който не знае пътищата на печалния рицар, не знае истинските човешки пътища. Но при Разцветников донкихотизмът не е прибавен към една стоична фигура, а към една крехка, твърде деликатна душа, повече изпълнена с енергична мечтателност, отколкото енергична деятелност или груб вкус към живота. И все пак не е позволено на революционера да бъде толкова романтик, мечтател, поет, да прескача ежедневната работа на революционното дело. А Асен Разцветников си остана една чиста романтична натура, която премина като комета на небосклона на пролетарската ни поезия. Но той нямаше достатъчно сили в себе си, непресекващ революционен плам, който да го задържи по-дълго време върху това неспокойно небе.

Затова и още незагаснал огънят на жертвените клади, и той избърза да покаже своето трагично раздвоение. Малко поети в нашата литература са изпадали така бърже в такъв дълбок песимизъм.

На Яворов, душа склонна към психологически антитези, му беше нужно повече време да разкрие своя песимизъм, бяха нужни повече обществени и психологически натрупвания разгромът на едно въстание, една опустошителна любов, едно лошо социално обкръжение, за да дойдат най-безутешните стонове на неговата муза. А при Разцветников преходът е много бърз, смяната е повече от контрастна, предизвикателна, идейното разноезичие е повече от очебийно. При Разцветников просто няма никакви външни признаци, които да подготвят тоя толкова остър и съдбоносен завой за нашата поезия през 20те години. Просто движението го носи на своите вълни, революционният вятър движи струните на неговата арфа, творецът на Жертвени клади представлява някакво същество, излято от пролетарски метал, закърмено с революционна идеология. Не бива да се забравя, че Асен Разцветников в тия години е