Поетическият свят на П.Яворов носи печата на едно иключително силно страдание. В стиховете си поетът отразява своята същност,раздирана от съмнения,люшкаща се м/у различни крайности. Духовната нагласа на автора и житейската му съдба раждат драматични сблъсъци,които са в основата на неговите терзания.Личното страдание на поета е свързано и с възрожденските идеали-в края на 19в.Националния идеал за обединение на Б-я намира в борбите за освобождение на Македония.Яворов създава поезия дълбоко драматична,насочена към сломените лабиринти на чов.душа,което третира общовалидните нравствени проблеми за смисъла на живота и мъчително се стреми да разгадае вечните тайни на битието.Изострената чувствителност на Яворов го кара да страда заради разбиването на светлите мичти и надежди.Стихотворението Арменци е емблематично за бъл.литература. Тя е публикува за първи път в сп. Мисъл.

Яворов приобщава съдбата на Арменците с тези на вс. Хора със силни пориви и стремежи.Поетът разкрива общовалидни проблеми за повелята на съвестта,за любовта към родината.Той показва благородните копнежи и желания,въпреки невъзможността те да се осъществят.Песента на Арменците слята с бурята,възхвалява пред целия свят борещия се и страдащ човек.

Стихотворението е поетичен израз на патриотичните чувства на поета,в него диша дълбоката лична скръб на твореца за участтта на народа-страдалец. Чувствата в стихотворението са силни,драматични и дълбоки,в изграждане образа на клетите изгнаници са използвани внушителни описания.Поетът започва представянето на арменците с една обобщена характеристика:,,Изгнаници клети,отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик,,.Във въвеждащата характеристика се налагат две основни състояния на майката родина-мъченичеството и робското,и две основни качества на нейните деца-жертвеността и храбростта. Характеристиката на изгнаниците започва с една обобщена представа и продължава с описанието на външната обстановка,на социалната им участ и вътрешно състояние:,,Далеч от родината,в край чужди събрани, изпити и бледни,в порутен бордей, те пият,а тънат сърцата им в рани, и пеят,тъй както през сълзи се пей,,. Нечовешките усилия за живот в чуждия край,порутеният бордей и раздялата с родината засилват напрегнатостта на чувствата.Материалните условия и душевните страдания слагат отпечатък върху външния им вид-изпити и бледни,пораждат страдалчество-тънат сърцата им в рани и мотивират действията им-,,пият и пеят,тъй както през сълзи се пей.Пият от болката на духа и пеят за нея. Болката е в песента като жива рана на душата, която пее в мисловните видения на Яворовите Арменци, търсещи песента на изгнанието. Песента на изгнанието омайва с безмълвния, мъртъв за живот, глас на забравата. Те