Архитектониката на мениджмънта се състои от 3 относително самостоятелни части: Подходи към мениджмънта класически подход, бихевиоритски (поведенчески) подход и научен подход. Възможните опити за интегриране на най- разпространените подходи към мениджмънта се отнасят до: системен и алтернативен подход.Фундаменталени управленски задачи: управление на дейността и организацията; управление на хората в организацията; лидерство; управление на производството и операциите. Ключови функции на управлението: икономическа ефективност- отнасяме един параметър към друг параметър; икономическа изгода (печалба) рентабилност на капитала и рентабилност на оборота; финансово равновесие. Ключови функции на управлението са: управление, организиране и контрол.Управление на дейността и организациите: решенията, които взема мениджъра; планове и цели и стратегия. За стратегията се говори, приема и отнася тогава и само тогава когато разпределяме ресурси. Модел REM създателите на този модел са Майкъл Дженсън от Харвардската школа, САЩ и Уилям Меклинг от университета Рочестър, Великобритания. Извеждат 4 постулата, с които се се обхващат човешката същност и характеризират човека като уникалност: всеки индивид, разбираме REM ( всеки зрял, нормален човек) проявява отношение.Той/тя е оценител; желанията на всеки индивид са безгранични; всеки индивид е максимизатор; всеки индивид е съзидател или казано с други думи REM е творец. Организационното поведение като научна област и академична дисциплина изучава устойчивите характеристики на поведението на човека и човешките общности от гледна точка на организационния труд и управлението. ОП използва методи и техники на социалните науки - психология, социология, соц. психология и антропология (културна психология). Като естествено продължение на теорията и донякъде на практиката на човешките отношения, ОП използва също така методи и резултати на две школи в психологията: дълбинна психология и бихевиоризъм.

Теории за личноста- известни теории за четири: психодинамични теории К. Юн, А. Адлер и Ер. Ериксон. Основоположник е Зигмунд Фройд. Тези теории обясняват личността като игра на осъзнато и неосъзнато, която започва в ранните детски години. Формира се Егото на човека, неговите потребности и нагласи. Акцентира на вечната борба м/у трите части на психиката. Егото се стреми да се предпази от неосъзнатото и от Супер Егото и да се доближи до реалността. Безспорно тя се отразява на възприятията, чувствата, потребностите, целите, способностите и на чертите на личността; теория за чертите на личността представители са Alport and Cattell. Привържениците, считат че чертите на личността са наследствени, но и придобити, и се проявяват в начина на мислене в съжденията, чувствата идействията. Всяка черта, трябва да бъде тълкувана по два начина: какво е съдържанието и как се е формирала. Alport категоризира чертите в три групи: основни черти които преобладават; централни които се отличават съществено от останалите черти; второстепенни- слаби, периферно изразени черти; поведенчески теории- ярък