Цивилизационни ареали (5)

Ареали на европейската цивилизация

1. Европа

Европа, която по думите на Пол Валери е малък нос на азиатския континент, е създала собствен цвилизационен ареал. Широко отворенана към централна Азия, Европа притежава разнообразна физическа морфология. Типични за Средиземноморието са слънчевите градини, край океана голи ланди и стоящи на пътя на западните ветрове гъсти континентални гори. Климатът е суров през зимата, но като че ли контрастите му повече от другаде стимулират непрекъснатия кръговрат на обновлението. Това възпроизводство е видимо по целия контенент, но най-вече по океанското крайбрежие, където се чувства осезателно течението Гълфстрийм. Като цяло Европа е своеобразна задънена улица, същински островен край на света, където като в чувал се оплитат човешки и културни потоци. На последователни вълни те са прииждали откъм Евразия. Тези вълни включват не само хора, но животни, растения, технологии, институции, религии и ценности. Европа е накъсана но отвсякъде достъпна земя. Тя е обособена в отделни пространства с характерен пейзаж. Впечатляват голямата северноевропейска равнина, дунавския басейн като предвестник на евроазиатските степи, френския провлак, иберийското плато, влажните каменисти крайбрежия, планинските масиви и пр. Същински кръстопът, тази земя е привлякла и обединила придошлите откъм изток и юг човешки

вълни.

Обитателите на Европа са представители на бялата раса и говорят на около четиридесет езика. Почти всичките са индоевропейски. Изключения правят баския (единственият оцелял от пред-индоевропейския лингвистичен страт, към който принадлежат и кавказките езици) и няколко урало-алтайски езика (фински, унгарски, турски), появили се при последните преселения на народите. Това езиково единство е създало, от праисторически времена насам, дълбоко културно родство на семантично, митологичио и социално ниво. То е следствие на дълъг низ от оригинални и новаторски култури. Сред тях се открояват мадленската цивилизация (ХV-Х хилядолетие) във френско-кантабрийската зона. В нея пещерите Ласко и Алтамира бележат края на палеолита с разцвет на различни изкуства. Впечатляват скалните рисунки, гравюрите върху кост, първите селища на открито. По времето на мезолита цъфтят културите на маглемозките ловци и риболовци от Северна Европа (VIII-VI хилядолетие), които изработват от кремък остриета на стрели, риболовни куки и пр. Заслужава отбелязване и дунавската епипалеолитна цивилизация от VI хилядолетие с характерните за нея поселища в които се заражда култова архитектура и монументална скулптура. Не накрая разбира се трябва да се спомене и мегалитната цивилизация на океанското крайбрежие, при която в началото на V хилядолетие се появяват долмените вероятно най-старите каменни паметници в света.

Генезисът на етнолингвистичния индоевропейски феномен все още остава недоизяснен по отношение на украинските и южнорусийските степи (курганните цивилизации от V- хилядолетие). Изглежда през III хилядолетие от това огнище към Западна Европа се излъчват вълни от пастирски племена с характерните за тих бойни брадви и сърцевидна керамика. Също така едно хилядолетие по-късно през бронзовата епоха вероятно от там се разпространяват цивилизациите на надгробните могили и