Забравена парола?
Начало на реферати

Априлското въстание (1876-та година)


въстаниците предприемат няколко успешни нападения срещу струпаните в околността башибозуци, но по-късно в продължение на седмица отбиват атаките им. Налага се да започнат преговори. Селото е спасено, но за сметка на последвали масови арести. Арестуваният В. Петлешков, подложен на нечовешки изтезания, не издава никого от другарите си, дори когато го изгорят жив на клада.


Отбраната на-Перущица е ръководена от учителя П. Бонев, Спас Гинов, братя Тилеви. Сраженията започват на 27 април. Към селото настъпват фанатизирани башибозушки групи. Въстаниците успяват да задържат няколко часа врага. Скоро отбраната е пробита и башибозуците нахлуват в селото. Започват кървави сражения. Загива П. Бонев. Група въстаници и част от населението успяват да се измъкнат от вражеския обръч. Останалите намират единствена опора и убежище в църквата. Завинаги паметни ще останат драматичните минути, които преживяват последните защитници на Перущица. Сградата на църквата е атакувана с куршуми и огън. Под тресящия се от залпове покрив, сред отровната смрад на огъня и сърцераздирателните писъци на ужасените деца и жени перущенци предпочитат смъртта пред угрозата да попаднат живи в ръцете на турците. Разорена, посечена и озлочестена Перущица престава да се съпротивлява. Тя дава най-великия пример за саможертва по време на априлските събития през 1876 година.


Трагична е съдбата и на Батак. Тук въстанието се ръководи от П. Горанов, Стефан и Ангел Трендафилови и др. Селото е обсадено. Първите атаки на врага са геройски отблъснати, но скоро сраженията се пренасят в самите покрайнини. С настъпването на нощта баташките ръководители решават да използват тъмнината и да изведат населението в планината. Част от хората, объркани и изплашени, искат да останат в селото и да молят за пощада. На другия те слагат оръжие и се предават, разчитайки на милост. Но разправата с тях е жестока. Тогава останалите решават да търсят убежище в църквата, училището и в някои по-големи къщи, като се съпротивляват отчаяно.


С разгрома на Батак, Перущица и Брацигово завършва величавата съпротива на родопчани. В това време четата на Бенковски попада на потеря и е разбита. Загива смелият вдъхновител и вожд на Априлското въстание Георги Бенковски.


Въстаническите действия в Търновския окръг са осуетени от контрамерките на властта. Арестувани са Г. Измирлиев, Ив. Семержиев, Ст. Пешев. Най-значителната въстаническа проява тук е представена от организираната голяма част, съставена от селата в северозападния край. На 27 април в с. Мусина е свикано съвещание на дейците от района под ръководството на поп Харитон. След получаването на "кървавото писмо" въстанически групи от Мусина се отправят към Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др. Броят на четниците достига 200 души. Те са водени от войводата поп Харитон и П. Пармаков - офицер от руската армия. В щаба на четата влизат Бачо Киро, Хр. Караминков, Т. Лефтеров и др. Отрядът се отправя към Стара планина. На 29 април въстаниците достигат до Дряновския манастир и спират на почивка. Междувременно турските потери успяват да заемат позиции на околните височини и по този начин четата попада в обсада. Започва битка, която продължава девет дни. Малобройната чета многократно отбива пристъпите на превъзхождащия противник. Положението й се утежнява след взрив в помещението с боеприпасите, което ослепява поп Харитон. Огънят руши манастирските стени, но четниците не отслабват съпротивата. Поемайки ръководството на четата, Пармаков решава през нощта да се измъкнат от обсадата. Вражеският кордон не може да бъде пробит. В яростната схватка Пармаков и много четници загиват. Само малка част заедно с Бачо Киро, успява да се измъкне през нощта. На следващия ден - 8 май, турците успяват да сломят героичните усилия на шепа въстаници, превземат манастира и го подлагат на опожаряване.


Габровските революционери, научавайки за четата на поп Харитон, решават да организират въстанически отряд, който да се слее с нея. За главен войвода е избран Цанко Дюстабанов. Формира се чета от 219 бойци. В нейния щаб влизат Хр. Конклиев, П. Постомпиров, Г. Бочаров и др. Целта е да се мине през повече селища, където да увлече населението. Действията на

Априлското въстание (1876-та година) facebook image
Публикувано от: Светослав Стефанов


Русия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.