Забравена парола?
Начало на реферати

Априлското въстане в Панагюрище


Деян Белишки закупува кадифе за ушиване знамето на IV революционен окръг, на което учителката Райна поп Георгиева извезва надписа "Свобода или смърт".


В плана на панагюрския комитет за вдигане на въстание се предвижда подпалването на Одрин и Пловдив и разрушаване на моста на р. Арда, но планът не се осъществява поради преждевременното избухване на въстанието. Цяло Панагюрище се вдига на крак. Нестихващият ек на църковните камбани възвестява тържествения час. Скоро на площада се събират над 500 души, Всички ликуват. "Млади момци - пише Захари Стоянов, - закичени със зелен здравец и въоръжени, както се следва, прииждаха от всички страни на мегдана, целувания и прегръщания се виждаха навсякъде? Камбаните не млъкваха още, песни патриотични заглушаваха въздуха, куршумите свиреха над селото, защото всеки юнак желаеше да си опита шишането Огънят пламна вече


Първата грижа на революционният комитет е да се завардят пътищата към Пазарджик и Златица, откъдето се очаква нападение. На 21 април 1876 г. Бенковски се завръща от първата обиколка на близките села. Голяма е радостта на всички. На следвания ден по най-тържествен начин се освещава революционното знаме от главния архиерей поп Грую Бански и 10-15 свещеници. След церемонията знамето се пренася през града с многолюдно шествие начело с духовния клир, следван от знамето, носено на кон от Райна поп Георгиева, щаба, въстаници и множество народ. Това са първите най-щастливи дни в свободното "царство".

"Аз не вярвам" - пише З. Стоянов - "дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище с изключение на въстаниците по укрепленията, която да не присъствува на тоя тържествен акт....".


Шествието спира в ливадите край селото, където Бенковски обявява, че е необходимо да се образува чета, която да бъде навсякъде за да оказва помощ на въстаналите. Формираната "Хвърковата чета" е в състав: Георги Бенковски - войвода, Крайно Самоходов, Тома Георгиев и Тодор Белопитов, Захари Стоянов и др.


След първите дни на всеобща радост разузнаването донася, че на 25 април в Стрелча пристига Хафъз паша с 3000-4000 души редовен аскер Това смущава, но не отчайва въстаниците. Павел Бобеков отхвърля пред­ложението на Хафъз паша за предаване. На 29 срещу 30 април турците използват дъждовното време и през Буево ниве и Балабанова кория неза­белязано заемат вр.Висок, откъдето стремително се надвесват над Панагюрище. Заел командните височини Хафъз паша пише до Панагюрище да сложи оръжие и да се предаде. Но доблестният председател на Военния съвет не свежда глава пред турския паша и неговата озверена орда от


Най-после след няколкочасов упорит бой столицата на десетдневното царство пада. Нахълталият в нея аскер и башибозук я подлага на ограбване и опожаряване. В борбата Панагюрище дава 600-650 души свидни жертви, повечето невинни деца, жени и старци, които не успяват да на пуснат града; турците загубват 170-200 души. "Панагюрци - пише Захари Стоянов - обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държи първо място в страниците на българската нова история заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци..."


Макар и опожарено, Панагюрище днес пази от онова време повече от 20 къщи, църкви, чешми, обявени за паметници на културата. Такива са Тутевата къща, където е получено "Кървавото писмо" на Каблешков и обявено въстанието; къщата-музей на Райна поп Георгиева; Дудековата къща, превърната в музей - в двора на която се защитава и самоубива Петър ЩърбаноВ; къщата на Марин Дринов; двете църкви и др.

Априлското въстане в Панагюрище facebook image
Публикувано от: Мария Ненова

Население на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.