Романът на Даниел Дефо "Робинзон Крузо"-апология на човешката съзидателност и инициативност

Осемнадесети век е известен като век на разума, на енциклопедизма и на Просвещението. Най-важните идеи които той издига са: за разумното устройство на обществото върху основата на свободата, равенството и справедливостта; за ненамесата на църквата в обществения живот; за човека-гражданин, чийто права са съизмерими с отговорността към себе си и към обществото и с необходимостта от неуморен труд, активност и предприемчивост; за изкуство и култура в служба на обществото и човека; за културен диалог между народите.
Видно е че както през Ренесаснса в центъра на всяка от тях е поставен човека и както през Цласицизмът-разумът. А сега на човека се гледа от друг ъгъл-като на обществено-ангжирана личност, която с помощта на просветата и на разумно използваното знание би успяла да заживее в хармония с обществото и със себе си. Път към тази хармония е системата от добродетели на новото време: постоянство, трудолюбие, скромност, способност да се гради собствена съдба със собствени усилия.
Възхвала именно на тези нравствени ценности право големият английски писател Даниел Дефо чрез образа на Робинзон Кръжо от едноименния роман, като за целта използва внушението на антични мотиви - за пътуването по море, за корабокрушенеца, за преобличането, както и за попадането на европеец на самотен оствров и за неговия престой там.
Вероятният подтик за създаването на романа е дейсвителната история на Александър Селкърк, който живее сам на остров Хуан Фернандес четири години и няколко месеца. За Дефо е важно не просто оцеляването на човека при подобни обстоятелства и успешното му завръщане у дома. Той търси ролята на разума и на знанието в това оцеляване, в резултат на което човек опознава и възпитава самия себе си.
Впървата глава на романа чрез автобиографичен разказ, през читателя се гради образ на човек , при които са важни личните му идеи, без да се съобразява със семейните традиции. Единствената негова страс е към приключенията. Без дсъгласието на родителите си Робинзон Кръжо потегля на пътешествие по море. Мотивът за пътуването се дължи на неговото усещане за добрия му разум и успехи. Неговите цели за постиженията са само и единствено по вода.
В романа на Даниел Дефо това пътуване се подпомага от значението на мотива за корабокрушението и за необитаемия остров - разбитият кораб е е разбитият познат свят, досегашния живот на героя а островът - новото, на което Крузо трябва да се реализира. Било му предопределено да се срещне с много опасности по пътя си, за да осмисли живота си и да разбере какво е загубил и какво е открил.
Ако проследим цялостното му пребиваване през денонощията, бихме могли да направим обща характеристика на житейския му път за 28 години. Робинзон къса нишката между своите родители по собствена воля. По този начин той се обрича на куп несгоди. Религията и вярата вървят ръка за ръка, но нищо не е по силно от религията, която човек носи в сърцето си. Останалите "загуби" героят, благодарение на качествата си, възстановява.. Успява да създаде сам цял един свят, съумява да измине хилядолетния път на цивилизацията само за 28 години.
И затова героят с най-голямо въмнение разказва не за моемнтите на избавление, а за дните прекарани на острова в които сис трои жилище, лодка, лула, съдове - все неща, които го отделят от пустошта. Дори рисува момента, в които се навежда да жъне