Апокрифните творби- отричани от църквата и приемани от народа

Думата апокриф е с гръцки произход- apojqmvor и означава нещо, което е скрито. Тайна книга, скрита или съхранявана на тайни места. Най-ранно откритите апокрифи датират от - век от н.е.

Историята на апокрифните творби е много интересна. От самото начало на съществуването си църквата ги обявява за лъжливи-следователно вредни.

Но защо?

Апокрифите възникват от текстовете на стария и новия завет. Апокрифът цели да обясни онези моменти в свещените книги, където има неяснота или пък информацията е трудна за разбиране.В този си смисъл те не противоречат на църквата и християнската религия, защото в основни линии обесняват това което постулира религията, но по свой по-опростен начин. Притеснена от начина на разясняване на основните моменти в християнството църквата ги обявява за вредни и забранени. За да въведе ред и да поясни на хората, какво трябва и какво не трябва да четат църковната институция се ангажира със създаването на т.н. индекси. Това са списъци, в които са изброени каноничните книги носещи истинското християнско учение, а всички извън тях са вредни и не трябва да се четат. По този начин църквата се опитва да ограничи влиянието и разрастването на апокрифите.

Това обаче не дава резултат - според Проф. Д. Петканова

апокрифни творби се намират на Бълканския полуостров до ХV ХVв.

Издаването на индексите и силното влияние на църквата не пречат на разпространението на тази книжнина и на нарастването на броя на почитателите й.