Гео Милев

Апокалипсис

(откъс)

Мечтата застана пред нас с ужасния лик на медуза.

Есенният ураган зашиба стените с дъжд, листа и сива градушка. В кръв нагазиха

парадно маршируващите ботуши. Иззвънтяха саби, ударени в червени черепи. Фугаси

изригнаха сред непожънати ниви. Край калните пътища се изправиха неми бесилки.

В далечината - горящи села.

Безумна пробуда.

Нощта падна черна като гробен капак. Полето заглъхна широко простряно - осеяно

с купчини прясна пръст. Без кръст.

Ниски тополи преплитат голи пръчки.

Блесна прожектор и отхвърли върху тъмния екран на небето портрета на

министър-председателя.

Съвестта зловещо изръкопляска.