Забравена парола?
Начало на реферати

АНТРОПОНИМИ И ХУДОЖЕСТВЕНО ВРЕМЕ В РОМАНА НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“


АНТРОПОНИМИ И ХУДОЖЕСТВЕНО ВРЕМЕ В РОМАНА НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“

Антропонимичният пласт в един художествен текст има важно значение за изясняване на цялостния идеен и стилистичен облик на творбата. Семантичните особености на съществителните собствени имена, както и техните словообразователни модели, са в пряка връзка с анализа на образната система и художественото време на художествения текст (11). „Почти всички традиционни християнски имена от гръцки и латински произход в своята етимология крият ярък образ, приписват на лицето някакъв признак, който да го украси или да му служи като амулет, предпазващ го от зли сили, божества, врагове“ (12, 164).

Откриването и анализирането на този „ярък образ“ може не само да улесни проникването във вътрешния свят на героя, но и има пряка връзка с характера на изобразяваната епоха и с художественото време в текста. Димо Минев (6) напомня за някои изказвания на Й. Йовков относно повишеното внимание и грижите, които е полагал писателят при избора на подходящи имена на своите герои.

Когато се създава един художествен образ трябва да се намери име, което най-добре да отразява същността на лицето, да внушава най-пълно неговите духовни и физически черти“ (Й. Йовков).

Тази констатация важи с пълна сила и за автори като П. П. Славейков („Кървава песен“), Елин Пелин („Гераците“), Антон Дончев („Време разделно“) и др. А романът на Д. Талев „Железният светилник“ предлага истинско богатство по отношение връзката между антропонимичния пласт на текста с особеностите на персонажите и с художественото време в романа. „Експресивността на собствените имена в художествения текст зависи както от техния звуков, така и от техния словообразователен стремеж.“ (5, 219) Идеята на Талев да изобрази широкото епично платно на Възраждането и българския национален характер е свързано с изключително прецизния подбор на антропонимите в романовия текст. И ако в „своята индивидуална съдба персонажът трябва да илюстрира общите тенденции на историческото време“ (7, 147), то семантиката на личните имена в романа е в пряка връзка с вътрешното АЗ на героя и с художественото време в романа. А художественото време е средство за проникване в нравствения свят на персонажите. Въз основа на реконструкцията на техния временен опит може да се установи дълбоката връзка между епохата, поколенията, събитията. „Извън основното предназначение на личните имена да разграничават отделните членове на семейството и обществото, те притежават и свое значение - смисъл. Вярата в магическата роля на словото от древността намира отражение и в смисъла на личните имена“ (3, 17). И тъй като романът на Талев е структуриран върху „възрожденския принцип за приемствеността между поколенията“ (1), личните имена са едни от най-ярките изрази на художественото време в романа и семантичен код за проникване в индивидуалната същност на персонажа. Ако приемем тезата, че художественото време в романа е двуизмеримо - социалноисторическо и индивидуално (персонажно), антропонимите се превръщат в стилово маркиран белег както за същността на персонажа, така и за приемствеността между поколенията и конфликтните точки в текста:

 


 

 

Персонажно време, индивидуалност на героя



Антропонимичен пласт
(семантичен код)



—►

Художествено време




 

 

 

Социалноисторическо
време



 Митологемите в романа са пряко свързани с концепцията на автора за ренесансовото раждане на българина, за съграждането на българския дух от хаоса и мрака на миналото. В епиграфа на първата част на романа е вграден митът за Световното дърво:

Овде дърво столовито,
столовито, грановито,
гранки му са до небеси,
а корени - сура земя...

Мирча Елиаде разграничава седем основни тълкувания на дървото като един от основните символи в световната литература и култура. „Дървото е символ на живота в процес на непрестанно развитие, символизира цикличния характер на космическата еволюция: смърт и прераждане. Дървото установява връзка между трите равнища на космоса - подземното - чрез корените, земното - чрез ствола и долните клони, и висините - чрез горните клони и небесните висини (9, 300). Според В. Стефанов „образът на дървото идва да внуши тъкмо здравината на връзките, човешката споеност на историческото време“ (10, 156).

В Талевото сакрално родово дърво всеки герой има своето определено място и ако се опитаме да го нарисуваме, отделният персонаж ще застане на своето място чрез собственото си име, ще бъде „програмиран“ от автора в родовото и в индивидуалното персонажно време.

1. Антропонимите на „корените и гранките“

Личните имена на корените са емблематичен знак за бъдещото съществуване на рода. Тяхното персонажно време трябва да прерасне в родово. Корените на Талевото сакрално родово дърво са Стоян и Султана. В семантично отношение те са положителни лични имена и се превръщат в залог за здравина и сила.

Стоян (обр. от старобългарския глагол стотн е лично име за здраве и дълголетие, за устояване твърдо на всички пречки, болести, нещастия (3, 18). Според П. Радева и Н. Иванова (8) това лично име има и защитна функция. Но героят на Талев е твърде статичен в непривичното за него пространство за Преспа. Затова авторът го е съчетал със

Султана (тур. арабско, от султан - мохамедански владетел).

АНТРОПОНИМИ И ХУДОЖЕСТВЕНО ВРЕМЕ В РОМАНА НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“ facebook image
Публикувано от: Dinyo Markov

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.