При изпускането на води от галваничните или апаратните цехове, акумулаторните или фармацевтичните заводи и др., замърсяването е химично с токсичен характер.

Най-големи замърсители на подземните води са химическите предприятия. Водоносите се замърсяват и от проучвателни организации при сондажи.

Класификацията на водните замърсители може да се извърши по различни признаци: химически характер, токсичност, начин и време на разпадане, начин на постъпване и др.

3. Запасеност с водни ресурси

Химическата и нефтохимическата промишленост са водоемки отрасли. За производството на 1 t нефт се използват 200 до 300 m3 вода, за 1 t калцинирана сода 225 m3, за 1 t азотни торове от 550 до 650 m3, за 1 t синтетични влакна до 5000 m3, за 1 t изкуствени влакна от 5500 до 6000 m3.

Проучванията, направени в нашата страна, показват, че по водни ресурси ние се намираме на едно от последните места в Европа. Така на глава от населението у нас се падат 2300 m3 годишно, докато в Австрия това количество е 7800 m3, в Югославия 6000 m3, в Гърция 5100 m3, във Франция 4600 m3, в Германия 3100 m3 и др.

Водният баланс у нас е недостатъчен и има опасност в близките години да не бъдат задоволявани бързо растящите нужди. В сухи години ние разполагаме с около 12,5 милиарда кубически метра използваема водна маса. За в бъдеще ще се наложи да се строят нови водохранилища, да се транспортират води на големи разстояния, да се вземат мерки за пълно и комплексно използване на наличните водни ресурси, да се опазва чистотата им.

В различни райони на страната са направени частични изследвания и се установиха вредите при използване на замърсени води за напояване. Резултатите са тревожни не само поради това, че се намаляват добивите в селското стопанство, но и поради вредните последици за здравето на хората и животните при консумация на тези води, които съдържат токсични компоненти.