Антитрадиционен ли е модернизмът?

Основната причина за смяната на стиловете в изкуството са резките социални промени, които настъпват в обществото. Всеки нов стил носи в себе си отрицание на старото. Но това, което е било актуално в даден исторически момент, в последствие може да загуби своята авангардност. Възниквайки в края на ХХ и началото на ХХ век, модернизмът повежда война срещу традиционното в лицето на съществуващите тогава стилове реализъм и натурализъм. На рационализма и научното познание и обяснение на действителността той /модирнизмът/ противопоставя ирационалното, субективното, емоционалното. Тогава това е новаторско и авангардно. Но сега, в началото на ХХ век, едва ли може да се твърди, че модернизмът е антитрадиционен. По скоро обратното. Днес този стил е пометен от влиянието на масовата култура, на комерсиалното изкуство, чиято цел е преди всичко развлечението. Авторите и техните разпространители и продуценти имат една цел материалното облагодетелстване. Да се твори изкуство заради самото изкуство, каквато е основната мисия на модернизма, е истински лукс. Макар да звучи като оксиморон, истината е, че модернизмът вече не е модерен. Творбите в този стил, особено в литературата, са елитарно изкуство за малцина ценители.

Наличието на две световни и десетки по - малки войни, както и революционните открития в областта на науката и технологиите са основните фактори допринесли за силно деформиране на познатите до този момент стилове в изкуството. Голяма роля за видоизменянето на съвременното изкуство играе процесът на глобализация. Светът е очарован и завладян от псевдоизкуството, което не изисква никакво усилие, за да бъде възприето. На масовата публика са й чужди сложните символи на модернизма, които изискват самовглъбяване, дълбока емоционалност и мислене.Не модернистично, а някакси тъжно и носталгично звучат стиховете на Пол Верлен, смятан за родоначалник на символизма от стихотворението му На Дон Кихот.

НА ДОН КИХОТ

Просташки е смехът - за странния двубой -
след теб, о, Дон Кихот, стар рицар и бохема:
вината е на мелниците, царю мой,
смъртта ти - кръстна смърт, животът ти - поема!

Върви все тъй, препускай в пътя на Честта
с добрия Росинант, на бойното му стреме; -
върви, върви! - забравените от Властта
са повече отколкото през твойто време.