ВЛАСТ И МОРАЛ според драмата Антигона от Софокъл

дата: 07.02.2009

автор: Мира Бояджиева

прочитания: 5494

( Л И С )
Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Хр., когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето. Типично за Софокъл е въвеждането на трети артист, с което повишава броя на присъстващите на сцената и драматичното напрежение. В драмата Антигона той поставя актуалния за времето въпрос, касаещ отношението между държавните и вечните, божествени закони. В своето произведение той показва как трябва да реагира човек, ако закона, който трябва да спазва, влиза в противоречие с неговите морални норми.
В драмата Антигона Софокъл показва чрез героите своето мнение, предава своята теза за властта. Според него държавата не е на владетеля и не народът служи на владетеля, а владетелят на народа. Той доказва, че ако властта не се съобразява с гласа на народа, ако се обявява против моралните принципи на мнозинството, ако принуждава човека да действа противно на своята съвест то тази власт е неморална. Човекът, олицетворяван с властта, трябва да бъде гласът на своя народ и да следва неговата воля.
Трагедията Антигона разработва темата за законността и уважението към мъртвия, изискващо равенство пред смъртта.Основния конфликт е между царят на Тива Креон и Едиповата дъщеря Антигона, върху която тегне родовото проклятие. Сблъсъкът между двамата е всъщност сблъсък между два взаимно изключващи се принципа: на държавността и семейството, на дълга към отечеството и дълга към кръвно близкия, написаните поведенчиски правила и на изначалните божествени заповеди за почит към мъртвия. Креон олицетворява властта и реда в държавата, а Антигона отделното, индивидуалното право, което спори и дръзко се противопоставя на властническото право. Целият драматичен сюжет е построен върху това основно противопоставяне.
Креон се появява като главно действащо лице в първи епизод на трагедията. Софокъл найнапред разгръща неговата теза за справедливата власт. Речта му пред Тиванския народ го разкрива като добър, загрижен за авторитета на държавата владетел, който обявява стриктното спазване на законите като дълг на всеки. Царя има подкрепата на своите поданици, а хорът като носител на мъдростта и изразител на общественото мнение одобрява държавническата му платформа. В началото монархът изглежда разумен, принципен, предан на родината, издигащ в култ благото на колектива и затова всички са на негова страна. Разколе*аването в правотата му настъпва веднага след като стражът съобщава за нарушението на заповедта да се остави без гроб мъртвия Полиник. Реакцията на Креон е невъздържана, гневна, издаваща го като деспотичен държавник, който се уеднаквява с държавата. Той не съзира истинските причини за стореното, обвинява стражата в подкупничество и разкрива своята непрозорливост и заслепение.
След създаденото противоречиво мнение за царя се появява и Антигона. Във втори епизод Софокъл разкрива нейната контра-теза за властта, която противоречи на морала. Заловена при повторното извършване на погре*алния обред, тя е изправена пред Креон, изживяващ се като единствен съдник. Напрегнатия диалог между двамата издава противоречивите им позиции. Единият издава зоповед в името на гражданския дълг, а другия нарушава тази заповед в името на човешкия дълг. Креон и Антигона