Васил Велев Ф# 17897

курс "Психология и психопатология на стареенето"

Антични, средновековни и съвременни отношения към смъртта

Възприемането на смъртта от хората, през времето, се е определяло от духовните и материалните нагласи и дадености в съответния период. Те са варирали в рамките на един и същи период, и са си влияели взаимно, предизвиквайки промени в нещо, което много хора определят като "последната истина". Различните отношения се променят, дори времето на настъпване на смъртта е отложено за много хора, но нейната неотменимост остава. Това ни кара все още да преосмисляме нейното значение, значението на термина "естествен цикъл" на живота, и доколко той важи за нас като индивиди и като цяло.

Един кратък поглед върху основните факти за смъртта е желателен, за да можем по-ясно да разберем и човешкото отношение към нея. Необратимостта е най-често споменавана като фактор за смъртта. По дефиниция не е възможно да бъде съживен един организъм, ако той е жив, то се приема, че той не е бил мъртъв преди това, дори и така да е изглеждало. Въпреки това много хора не смятат, че смъртта е задължително необратима и може да кажем, че в тази категория спадат два много различни типа хора. Едните имат религиозен поглед на този въпрос и вярват в телесно или духовно прераждане, докато другите разчитат на прогреса на науките и технологиите, за да избегнат смъртта си. И действително в модерната епоха са постигнати много начини за отлагане или преодоляване на критични моменти, които преди са водили до смърт. Дори самото медицинско определение за "смърт" се е променило от спиране на сърцебиенето (или клинична смърт) и/или спиране на на дишането до днешната широко използвана дефиниция "мозъчна смърт", която се дефинира като спиране на електрическата активност в мозъка (която определя наличието на съзнателност).

Ако можем да наречем гореспоменатите два типа "избягващи" смъртта, или страхуващи се от нея до степен, в която искат да я отрекат, то трябва да споменем и тези, които я приемат като нещо естествено, като част от жизнения цикъл, който ние и всички живи същества имат. Някои биолози смятат, че функцията на смъртта основно е да позволи действието на еволюцията, тоест тя не може да се определи като нещо "отрицателно" или нещо, което трябва да се избягва (най-малкото защото не може да се избегне). В някои религии смъртта се приема като поредна стъпка от пътя на душата към съвършенството (или към липсата на живот и смърт). Казано накратко- във всеки един момент от появата на човешките цивилизации тези мнения са съществували успоредно и са си влияели едно на друго, като в един момент едното е доминирало (като споделяно от повече хора), а в следващия другото.

Франц Боркенау ни предлага провокативна теория в своята статия "Понятието за Смъртта" от 1955г., че промяната на отношението (нагласите) към смъртта е проследимо и свързано с протичоречивите чувства за смъртта преживявани от нашето несъзнавано. Неговата теза е, че човек е поставен пред едно взаимноизключващо се преживяване на смъртта, което е вкоренено дълбоко в неговата същност. Несъзнаваното на човек е убедено в неговата безсмъртност, но в същото време намира, че една от движещите мотивационни сили в него е преследването на самата смърт.

Успоредното съществуване на тези два несъвместими елемента в несъзнаваното е наследствено противоречие в човешкия живот. Въпреки борбата на човек да разреши конфликта като приема едната мотивационна сила, противоположната нужда кара нейният първичен опонент отново да се появи. По този начин човекът е хванат в един вечен дебат, който според Боркенау е основен елемент при формирането на посоката на човешката история.

Противоположните атитюди към смъртта валидни за индивида, се разбира, че важат и за културата, като така накрая се появяват периоди от време когато културата може да бъде определена като "Отричаща смъртта", " Противопоставяща се на смъртта " и " Приемаща смъртта ". Промяната на популярното отношение към смъртта