Никола Вапцаров

Антени

В студеното антените звънтят.

Над тях небето ниско е надвиснало

И аз не спя, и те не ще заспят,

замаяни от новини и мисли.

като оса в ушите ще бръмчи

гласът на тъп и злостен агитатор.

Ще светне ярост в моите очи

и после ще обърна кондензатора,

ще плувна в саксофонена мъгла,

на негърката, в ритъма отсечен,

ще се люлеят тръпните бедра...

Нима това си ти, човечество?

Като че ли в тропическия пек,

под този тежък купол на небето,

се ражда черния човек

за екзотичен декор в кабаретата.

То сякаш, че живота ни тече

спокойно като Дунав в равнината.

Развей си черния перчем

и се надбягвай с пролетния вятър.

Но слушай как в студеното звънтят

през тази нощ антените отчетливо.

И аз не спя, и те не ще заспят,

и ти не ще заспиш, човечество.