Ивайло Дичев

Английското несъзнавано на българина

Перестройката започна с един такъв лаф - имало два типа живот, "life" и "жизнь". Днес очевидно лайфът удържа окончателна победа, поне в сферата на езика. Днес не само "сейвваме" (от "save") информацията на компютъра и "форуърдваме" (от forward ) имейли. За да изразим тотална радост (каквато има само в американски happy end), ще поемем дълбоко въздух и ще кажем "Йес!" (от "yes"), а това лято в Добрич една девойка викаше миекичку на приятелките си "Уейтвъйти, уейтвъйти!" (от "wait").

Говориш даден език, за да те разбират едни, но и за да не те разбират други. Всяка революция почва от езика. Новото поколение скъсва със старото, заговаряйки свой, трудно разбираем, възмутителен за старите език. Просто мястото на жаргона днес е заел един вид "пиджън-инглиш" съставен от избрани изрази от екшъните, интернет и най-новата забавна музика, все вълнуващи практики, до които родителите, с досадния учебник по английки, не са имали достъп.

Защо е така имитативно човешкото същетво? Тук очевидно действа един принцип, изказан от пихоанализата така: желанието е винаги желание на някой друг. Когато мисля, че искам нещо, в мен винаги говори другият (родителят, моделът за идентификация), чието място искам да заема.

Това разбраха не само политицие, които подлагат страната на скрийнинг и въвеждат европейското "аки" (моля да не бъркате ударението), но и дейците на рекламата. Да изпишеш името на даден продукт на латиница вече го прави привлекателен. По-вкусно е виното от Targovishe, бирата Zagorka може да е по-къпа от Загорката. Едно време това бяха продукти за износ, останали на вътрешния пазар; днес те така си се произвеждат, чуждестраният маркер е знак за качество. Латиницата ни пренася мигом в прекрасния свят на консумацията, кара ни да забравим кирилската сиромашка реалност. Да се учудваме ли товага, че по стените пишат "Samo Levski" или "mainata vi". Ами и псуването на чуждия език или азбука е също по-хай.

Една нация, която подтичва след напредналите страни и си мечтае да бъде като тях е особено изкушена от езиковата имитация. Да се въведат нещата - университет, компютър, монетаризъм - е трудно, затова пък съвсем лесно могат да почнат да се употребяват съответните думи. Разликите между български и македонски са често свързани с различните пътища и източници на чуждиците, възприети в езика. Това прави идентитетот на едните различен от идентичността на другите.

В една страна, която вечно догонва онези, на които завижда, чуждата дума най-малко от всичко има за цел да описва някаква реалност. Става дума за култ, за вяра, за мобилизация на масите, само не за разбиране. Един куриозен факт: отскоро българският парламент възприе практиката да приема закони на английски и френски понеже просто няма време да се преведат повече от 80 000 страници европейско законодателство, което, впрочем, нараства със скорост по-голяма от капацитета на