Английски романтични поети

Формално, движението било започнато с публикациите на Уърдсуърт и Колридж на Лирични балади през 1798. Творбата наблягала на това, което се превърнало в догми на Романтизма, сливането на човека с природата, а също и напъна да се забрави литературния английски език от 18в и поетичните идеи да се предават на разбираем, непомпозен език. Тяхната творба била силно повлияна от традицията , основана от Едмунд Спенсър и Джон Милтън. Те заедно с Уилям Блейк, Джон Кийтс, Пърси Биш Шели и Лорд Байрън вярвали, че съживяват истинския, съществен дух на Английското поетично изкуство като следват романтиката и съвършенството, които били изгубени след Милтън.

Кийтс, Шели и Лорд Байрън диктували втората половина на движението, основно следвайки същата традиция, въпреки че леко се отвличали по метафизиката. Може би заради личностното възприемане на природата на романтичната лирика (за което романтичните поети не са съвсем невинни), животите на поетите често предизвиквали възхищение и очарование. Това усещане е често подсилвано от днешното им възприемане. Повечето от поетите умрели преди да навършат тридесет години, тук трябва да се споменат Пърси Биш Шели и Днож Кийтс. Това е своеобразно обвързване на живота на поетите със самата поезия.

Големите Шестима

Големите шестима на Английската романтична поезия е термин, назоваващ шестте фигури, които исторически предполагаемо са формирали ядрото на Романтичното движение в Англия от края на 18 и началото на 20 век. Въпреки че е широко използван, за по-лесно назоваване на почти канонизираните романтични поети, терминът е почти толкова известен като анархичен и прекомерно комерсиализиран. Блейк е добавен към списъка сравнително късно, до 70-те години на миналия век, романтизмът е бил известен със своите Големи петима.

Шестимата поета са:

Уилям Блейк

Уйлям Уърдсуърт

Самюел Тайлър Колридж

Лорд Джордж Годрън Байрън

Пърси Биш Шели

Джон Кийтс