АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР

Не зная твоя чин, ни име

на ангелите във реда,

но знам, че ти в нощта откри ми

отново пътя към света.

И днес, спасен, смирен те славя,

прекрасен ангел божи, спрял

на Шартърската катедрала

върху зелената стреха`.

Ти сякаш слиташ като птица

всред облаци и ветрове

и носиш в своята десница

не меч и смърт, а благовест.

Ти идваш не души да вземаш,

ти идваш да благословиш

еднакво всички и човека

ведно със слабите треви.

И ето грее слънце ден е.

Синее стихналата вис.

Светът блести, цъфти пред мене

като старинна стъклопис.

Със гордост Ил дьо Франс разгръща

поли, препълнени с кръстци,

и всякое дърво е къща

на орляк палави скорци.

Вървя край зидовете стари

и мостовете на града,

де отражения като пари

излъчва злачната вода.

И дето спра, все тъй те виждам

върху църковната стреха

от синкавата вис да слизаш

със благославяща ръка.

1937 г.