Ангелинка в съня и наяве

Преразказ с елементи на разсъждение

Разказът Ангелинка е поема за възвисяването но човека чрез любовта и красотата.Това е история за едно дванайсетгодишно момче,което умее да мечтае красиво.Героят от разказа бил момче на дванадесет години,което живеело в къщата на село,при леля си Станка.Той бил овчар и всяка събота носел храна на говедарите в планината.

Носейки храна на говедарите,пастирчето преспивало по две нощи в тяхната колиба.Лягало край огъня и заспивало като омагьосано.Навън се чувало само проскимтяването на кучето,гласовете на нощните птици,сладкото преживяне на говедата.През тези нощи той мислел само за Ангелинка дъщерята на леля Дъмша.Представял си я мъничка,приличаща на врабче,с усмихнато и сияещо личице като на ангелче.Пастирчето било нейният покровител ,пазело я и закриляло от злото.В представите си убивало огнен змей,който искал да я открадне,търсел я в подземни царства и я спасявал на крилете на орел.Момчето е природно интелигентно.То е мечтател,благороден и силен човек,който има чувства за красивото и доброто в живото.В планината,сред красивата нощна,природа момчето усеща непознато за него чувство.Това са първите трепети на любовта,които възвисяват духа и човек разбира,че дори ако е дошъл на този свят,само за да изпита това прекрасно чувство си е струвало да понесе страданията на земния живот.Там, сред девствената планина,близо до звездите,легенди и действителност,сън и реалност се сливат в едно и само чувствителното детско сърце може да ги побере.Рано сутринта на Възнесение овчарчето тръгнало по планинския път към село.То си мислело само за Ангелинка и душата му се вълнувала.По пътя той пеел и дразнел с вика си птиците.Слязъл на полянката и набрал все още росната иглика.Набрал един сноп и го носел ред себе си,като дете.Той слязъл надолу,прекосил реката и пристигнал в селото.Щом стигнал до дома,от вълнение нямал сили да влезе,а лицето му било по-бледно от игликата,която носел.Най-после се престрашил и влязъл в къщата.Там на едно триножно столче стояла леля Дъмша.Изведнъж в стаята влязло едно прекрасно създание,което ратайчето дори не си е представяло.Това била Ангелинка.Тя била облечена в бяло,отрупана с червени и сини панделки,със златиста коса,привързана с панделки.В нямало нищо земно .Ангелинка надминавала сънищата му.В този момент той се почувства недостоен за нея,но сърцето му се изпълнило с радост.Снопът иглика,който носел в ръцете си,изсипал в скута на Ангелинка,премалял от срам.Тя се обърнала и големите и сини очи заблестели от радост.Тогава овчарчето побягнало засрамено.

В портретното описание на Ангелинка присъства най-разпространената представа за ангелска красота.Името на момичето е свързано с красивата момчешка мечта и е израз на стремежа към нещо чисто,свято и красиво като първата любов.В очите на пастирчето,малкото момиче има ангелска,физическа красота и душевна чистота,към което ни насочва и името и.Тя е красива и нереална като ангел.Срещата с Ангелинка е митът,към който ни води Ел.Пелин ни води от първия ред на разказа.Тя е кулминационния момент за тържеството на чувствата.Истинската Ангелинка се оказва по-красива от измислената и малкото овчарче е объркано и уплашено.То ни разбира чувствата,които изпитва за първи път,а това всъщност е първата любов.За красивите преживявания на любовта му авторът е оставил да говорят цветята от набрания букет. Едно по едно падат стръковете росна иглика и издават треперещите му от смущение ръце.В този момент то чувства нужда от подкрепа и я получава от Ангелинка ,от погледа на големите и сини очи и песенно изречените думи:Колко цветя!Колко цветя!, които му говорят ,че нейната душевност е красива ,чиста и романтична.Естествено и прекрасно ,момчето с нежна поетична душа ,преливаща от