27

Ангелинка в съня и наяве според разказа на

Елин Пелин Ангелинка

В разказа на Елин Пелин Ангелинка е пресъздаден един прекрасен детски свят на мечти и любов. Сред сивотата и трудностите на селското ежедневие детската фантазия ражда свой романтичен, приказен оазис, в който доброто побежадава злото и всеки получава правото да е щастлив, да обича и да бъде обичан. Затова и главният герой в творбата бедното овчарче се отдава с цялото си сърце и душа на първите любовни трепети и изживява така вълнуващо и поетично копнежа си за обич и взаимност.

До романтичния образ на селското момче авторът пресъздава и образа на Ангелинка, идеала на неговата любов, който изпълва съзнанието му с най-чисти и възвишени пориви. Във въображението си то вижда своята любима като недостижим блян от най-прекрасните си сънища. Тя е нежна, ефирна, очрователна, едно красиво видение от божествения свят. Момчето си я представя застрашена от зли сили, от които я спасява, и така се превръща в юнак, достоен за нея. Когато обаче я среща наяве, Ангелинка надминава и най-прекрасните му сънища. Тя е красива и добра като небесен ангел и от нея се излъчва божествено сияние, озаряващо всичко наоколо. Омаян от реалното й присъствие, малкият герой изживява такова силно вълнение, че не може да остане при нея, в действителния свят, а отново избягва в мечтите си, в красотата на първия любовен блян. Така Ангелинка се превръща не само в символ на неосъществимата любов, но и на недостижимото за човека физическо и духовно съвършенство.

Момчето от разказа е бедно и самотно сираче, лишено от най-обикновените радости на детството майчина ласка, взаимност и обич. Затова така силно копнее за един друг живот изпълнен с красота и щастие. Чувствително и умно, детето е притаило дълбоко в себе си мъката от бедността и сирашката си участ. Страданието не го е озлобило и не е накърнило поетичния му поглед към света. В същото време момчето е гордо и душевно силно, пред никого не показва болката си дори пред добрата леля Станка, която го е приела в своя дом като майка.

Светъл лъч за малкия герой в чуждата къща са образите на леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка, далечни софийски роднини на леля Станка, за които селянката говори с истински възторг и