Ангелинка реалност и мечта

Разказът Ангелинка на Елин Пелин е романтичното връщане във вълнуващото време между детството и младостта. Повествованието отвежда читателя в един свят на доброта, светлина и красота, където се раждат мечтите и нежните съкровенни чувства.

В разказа са споделени компнежите на юношеството, първите пориви ктм прекрасното, съвършеното в човешкия живот. За главния герой те са свързани с образа на едно малко момиченце с име на ангел. Ангелинка става символ на съзвучието на красотата и доброто. Тя завладява мечтите и сънищата, отваря душата за чудото на любовта. В мечтите на момчето Ангелинка е прекрасна, но и в действителност тя е неземно хубава.

Ангелинка е дъщеричката на далечната всемогъща и недостижима вълшебница леля Дъмша, която в наивното въображение на децата от един селски дом, живее в лазурния небесен мир добродетелна и съвършена името на момиченцето събужда представата за нещо неземно, невинно и чисто. Умалителната форма носи внушението за крехкост и нежност. Децата си представят Ангелинка като кротко и добро същество, русокосо като звездица Определенията означават съвършената хармония между физическото и духовното. Ангелската хубост и добротата на момиченцето неудържимо привличат децата, извишават тяхното преклонение. В него момиченцето е надеждата им, че имат свои застъпник пред небесните сили.

Пленителният образ на Ангелинка завладява чувствителната душа на главния герой. За него тя е въплъщение на нещо особено привлекателно и възвишено. Планинските нощи под самите звезди изпълват с щастливи мисли малкото момче. Планината е жива, изпълнена с тайнствени звуци. Мечтателят е завладян от магията на ноща и разказите на пастирите край огъня. Съзерцанието на синия небесен купол и белите звезди, усещането а хармония между човешката душа и вълшебната душа на природата дават криле на въображението. Видения и копнежи се свързват с Ангелинка. В образа й се сливат представи от вълшебните приказки, библейските ракази и църковните стенописи: Представих си я мъничка, хвърчаща, приличаща на някакво бяло врабче, с лице сияещо и усмихнато като ангелчета изписани в черковата. С този образ момчето заживява в един фантастичен свят изпълнен с доброта и светлина. Пораждат се първите любовни трепети. Унесен в мечти, овчарчето се вижда като юначен покровител на своята любима. Добротата и красотата са уязвими, те трябва да се защитават. Като герой от вълшебните приказки, момчето странства в сънищата си из тайствени подземни царства, убива огнения змей и разваля страшни магии. Всичките си подвизи посвещава на Ангелинка. Макар и само въображаеми, изпитанията носят внушението за красотата на георичния порив в името на доброто, справедливостта и любовта. После героят се вижда възнаграден с щастие така както в края на приказките: Завладях незнайни земи, дето царувах заедно с нея.

Момчето жадува и наяве да се докосне до своята любов. Повторението на местоимението предава копнежа: И колко, желаех аз да видя с очите си царицата на моята фантазия.. Срещата с Ангелинка се състои на християнския празник Възвесение. Празничният камбанен звън, красотата на събудената пролетна природа са в съзвучие с ликуването на душата на овчарчето.

Епизодът пресъздаващ срещата с Ангелинка е кулминация в Елин Пелиновия разказ. Момиченцето се появява като сияйно петно на фона на тъмната стая. Символиката на светлината на бялата дреха се свързва с представата на божественото, чистото, прекрасното. Детето слиза сякаш от небето, за да засвети в тъмното. Мракът