АНГЕЛИНКА

Мечтата по далечното и непознатото, свят на доброто и красивото

. Възторг и преклонение пред далечните и тайнствени роднини в дома на леля Станка:

1. Светлият идеал на леля Станка:

• тя изживява истинско щастие, когато говори за нейната родственица;

• Софиянката се превръща в неин идеал, защото олицетворява непознатото, към което всеки човек се стреми;

• Като че ли чрез приказките за нея, тя се докосва до тайните на градския живот, който се различава от селското ежедневие.

• Дъмша е и велика гордост, защото чрез нея леля Станка се отличава от своите съселяни, изпълва я със самочувствие;

• Елин Пелин с лек хумор и симпатия разказва за приповдитнатото й емоционално състояние щом заговори за нея;

• Чувството й за щастие на безкраен възторг пред столичанката личи във възклицателните изречения, хиперболата

• Мисълта за Дъмша внася разнообразие в монотонното и скучно селско ежедневие.

2. Въображаеми образи на леля Дъмша и Ангелинка:

• те са формирани въз основа на детските представи от народните приказки и християнски легенди, със своите думи и поведение леля Станка провокира детското въображение и те си създават за далечните роднини образи, които се различават значително от познатото им в селското ежедневие.

• за тях леля Дъмша е всемогъща вълшебница, недостижима , загадъчна и обаятелна; превръща се в еталон за нравствена и физическа красота;

• съчетава приказното и божествено начало, които очертават за тях представата за тайнственото и загадъчното.

• Около Дъмша струи светлина, която идва от ореола на главата й, от небесния лазурен мир, където е поставена; епитетите усмихнат и прекрасен очертават образа на добротата и благородството.

• Елин Пелин й дава непознато и тайнствено за децата име Дъмша;

• леля Станка възпитава децата чрез своята роднина; нейното въздействие върху тях личи в покорството и страхопочитанието, които ги изпълват при споменаване на името.

• Тя е безспорният авторитет в селския дом, за което подсказват епитетите тиха и кротка и сравнението нашите стари агнета.

3. Въображаемият образ на Ангелинка:

• тя изпълва с умиление и благородна завист децата, защото има право да седи до леля Дъмша;

• описанието й .като звезда посочва, че Ангелинка е хармонично единство от детска невинност и физическа красота

• името й допълва представата за възвишеност и божественост, а умалителната му форма буди нежност и гальовност

. Мечтите на малкото овчарче по Ангелинка: - свят на доброто и красивото

1. Той е сираче, принудено да работи и живее в чужд дом;

Лишено е от майчина ласка и бащина закрила.

Ангелинка заема по-специално място в неговите мечти.

Двете чудни планирани нощи са изпълнени с хиляди невинни и щастливи мисли по нея.

Елин Пелин създава атмосфера на тайнственост и вълшебство, която предразполага момчето към мечти: тлеещ огън, вълшебна приказка.