Ангелинка Елин Пелин

В разказа Ангелинка Елин Пелин разкрива най-чистите и красиви изживявания на първата любов на дванайсетгодишното момче, което за цял живот запазва спомена за Ангелинка, защото я обича искрено и силно. Въображаемата красота става реалност, когато малкото пастирче среща Ангелинка, поднася й букетче иглика и изживява по най-красив начин първото си влюбване, защото е с нежна, чувствителна душа, с чувство за хармония и красота.Момичето се е превърнало в символ на доброто и красивото.

Мечтателният и прекрасен свят на детството е изпълнен с приказни видения и стремеж всичко това да е действителност. Срещата с любовта, дори и да изглежда понякога в спомените нереална, съществува. Детският свят трепти между действителността и мечтите, живота и приказките, истината и съня. От цялото произведение лъха красота, благородство и доброта.

Представите на момчето за света и хората са се формирали под въздействието на народните приказки, християнските митове и легенди, в които красивото и доброто винаги побеждават грозното и злото. Затова в неговото богато въображение леля Дъмша, за която с възторг говори леля Станка, е като далечна всемогъща и недостижима вълшебница, а образът й е обкръжен от светъл ореол. Представя си я ту в приказен град, ту в оня лазурен небесен мир наравно с дядо Господ и скърбящата негова майка пречистата света Богородица. Самото име Дъмша е необикновено, привлекателно и поражда усещането за нещо изключително като идеал.

В сърцето му живее и образът на Ангелинка, момичето на леля Дъмша кротко и добро, русокосо като звездица. То изпълва мислите на младия герой и се превръща в негов светъл идеал. Името й се свързва с красотата и чистотата на ангелите. Нейният образ го прави силен и решителен. Помага му да преодолее много препятствия в сънищата си.

Дванадесетгодишното овчарче прекарва по две чудни планински нощи под самите звезди при пастирите. Там високо горе под самите звезди, той се чувства щастлив, че може да остане насаме с мечтите си за Ангелинка. В мълчанието на планинската нощ момчето усеща не само реалното сънното проскимтяване на кучето, тайнствените гласове на нощните птици, сладкото преживяне на говедата, но и приказното заспива омагьосан като в скутите на някоя горска самодива.В мечтите си малкото пастирче с влюбена душа е юначен покровител на Ангелинка: убива огнения змей, търси я в подземни царства, спасява я на крилата на орел, който сваля от небето само с поглед. Така той проявява своята воля и решителност, смелост и мъжественост. Той иска да бъде част от живота на Ангелинка царицата на неговата фантазия.

Ратайчето никога не е виждало първата си любов и искрено се надява желанието му да се сбъдне. Представя си я мъничка, хвърчаща, прилична на бяло врабче, с лице сияещо и усмихнато.. Макар никога да не се е срещало с нея, в неговото въображение тя съществува, тя е истинска. За него Ангелинка е олицетворение на чистото, доброто тя е реалност в неговия мъничък свят.

Неописуема радост изпълва душата на малкия герой, когато един понеделник се връща от планината и леля Станка му дава да прочете писмото от далечната й роднина, в което тя съобщава, че на Възнесение ще ги посети с дъщеря си. Колко щастие, но и колко мъка изпитва в този момент бедното сираче, когато за всички поименно има поздрави в писмото, освен за него. Сега то остро чувства сиромашката си орис. Но още по-зле се чувства, като осъзнава, че на Възнесение ще бъде в планината и няма да види леля Дъмша и Ангелинка. Мъка и нещастие обхваща сърцето му. Ала добрата леля Станка изпъжда от очите му детските искрени сълзи, като му заръчва де се върне рано.

То е щастливо и доволно, че на Възнесение ще се запознае с Ангелинка. Спускайки се по пътя към селото, то пее от щастие, събужда с вика си птиците, бере росна жълта иглика. Пролетта, цветята и росата разкриват разцъфването на най-святото чувство любовта.