Доста време след прочита на Ангел Узунов лечителят на изкривени детски души останах под влиянието на книгата. Първо детството, ако може да се каже, че Ангел Узунов е имал такова, юношеските му години, изпънени с трудни, работни дни и накрая наградата му да е обичан от толкова много хора, да е баща на цял дом с деца.

Още от детските си години лечителят на изкривени детски души проявява милосърдие, жертва се, докато другите деца играят навън, преживяват най-хубавите си мигове, Ангел Узунов работи наравно с възрастните цял ден. След като завършва като отличен ученик основното си образование у него напират надежди да продължи да учи в гимназия, и това става реалност благодарение на силната си майка, която се захваща с непосилната задача да работи по 16 часа на ден, за да може момчето й да е образовано. С помощта на другата велика жена в живота му учителката му по френски, той успява да завърши с отличие и гимназията. Още един човек , който иска да помогне, още един човек, който проявява милосърдие и състрадание и подава ръка на младия Ангел Узунов. А доказателството за добрината и милосърдието на Узунов се откриват в следните думи: Не можах да изживея щастието да бъда абитуриент и да присъствам на абитуриентски бал, да бъда студент и да присъствам на абсолвентски бал. И затова в целия си живот се стараех да бъда полезен на другите, и да им създавам щастие, което аз не изпитах.

За любовта към децата му няма спор. Дали поради факта, че със съпругата си дълги години не могат да имат свое дете или не той остава пленен от очите на деацта и за цял живот се обвързва с тях чрез учителската професия.

С желанието да си да отиде да работи в новооткритото ТВУ Максим Горки в Ракитово през 1953г. Ангел Узунов ще успее да изпълни уюи другата си мечта, отново свързана с желанието му да помага, да се отдаде на другите, да живее за тях, а тяхното добро, да дарява любовта и грижите