ЗМЕЙ

Ангел Каралийчев

Като ме питаш - ще кажа:
Нивата, Яно, запалвам,
ала сеното не мога,
че има билки сякакви.
НАРОДНА ПЕСЕН

- Вечерта късно, когато жива душа по улиците нямало и месецът се потулил зад Белия камък, горномахленчани видели как от небето паднала една голяма колкото кринче огнена топка, изпращяла и се пръснала на хиляди искри. На мегдана, пред вашите порти, станало видело като деня, а купните на дяда Ноя щели да пламнат. Яно мари, Змеят паднал пред вас.
- Лъжат, Никола!
- Не лъжат. Снощи, като мина край дома с менци на рамо, под ръченика ти висяха две ясни гергини, кога се върна - нямаше ги. За него ли ги остави на кладенеца?
- Забравила съм ги. Снех ги да не паднат в кладенеца, доде налея, мъчно ми беше, забравила съм ги.
- Чаках го през нощта, доде пропеят втори петли, ако беше дошъл...
- Защо вярваш на хората?
- Как да не им вярвам? Де кого срещна, гледа ме тъй, че сякаш иска жив да ме оплаче. Не съм от тях. Доде нося тая глава на раменете си, не ща никой да ме окае. Кажи истината. Ако ти е сърце изстинало, ще прежаля всичко, ще си грабна калпака, че където ми видят очите.
- Не думай. Не съм го срещала. Мълва е. Ако е дошъл, ще му кажа, че мъртва може, жива няма да се дам.
- Не си ти същата. Други път, колкото тежко да ми е било, видя ли те - олеква ми на сърцето. Сега нещо ме дави. Нощем някой ме бута за рамото и ме вика на име. Стана, запаля газеничето - няма жан-жун. Седна и запуша, доде превали нощта и зорницата влезе през прозорците и се търкулне по дрехите. Пей дудичка, пей и шъта. Сянка няма на душата си.
- Никола, мой Никола!
- Ако е силен, защо не дойде да се срещнем лице срещу лице, да го погледна, да го пипна по рамото. Видя ли, че е по-силен от мене - ще му сторя мегдан.
- Че ти не го дириш.
- Диря го, ала той бяга като вятър. Вятърът лови ли се? Запил съм се. Какво ли зло ще направя, помен да остане, доде свят светува. Ех, да му знаех леговището...
- Думат, че слязъл на Коминчето в нашата нива. Там свил гнездо. Всяка сутрин баба Куна вещицата отивала да му носи топло мляко. Слагала паничката под кривата круша. На пладне, кога отивала повторно - паничката била празна.
- Ходих три пъти на Коминчето: няма го.
- Сякой не можел да го види.
- Ще го потърся още един път. Земята на крак ще повдигна. Под дърво и камък ще го диря. Да ме познае кой съм.