"АНДРЕШКО" ОТ ЕЛИН ПЕЛИН

(Анализационни наблюдения и методологически размисли)

Тук ще се опитаме да направим анализ на разказа "Андрешко" и извлечени от него или приложени към него, да споделим някои по-общи принципи на подхода към литературната творба. Дали това са самостоятелни задачи - наистина много здраво свързани - или две страни на една единна задача, е все още твърде спорно, но ясно и безспорно е, че те не могат да бъдат решавани независимо една от друга. Тяхното сложно двуединство се отрази върху простата композиционна двуделност на настоящата статия. Впрочем, тъй като мястото ни е ограничено, нека пристъпим към работата си без повече предварителни уговорки - вземайки за това пример от начина, по който започва и разказът "Андрешко"...

"Андрешко" е кратък, дори много кратък разказ и това придава на "бързото" му начало значение; "Повествование, бързо напред, пестеливо и немногословно!" "Андрешко" обаче е и противоречив в съставките си, и дълбоко ироничен разказ и в него бързината и пестеливостта на повествованието се кръстосват със забавеност и художествено "разточителна" повторителност. Това избързващо-забавено движение на повествованието разказва за едно друго подобно движение - на Андрешко-вата каруца, загубена в безкрайното кално поле, И тя под знака на камшика му ту се забързва, ту отново затъва в калта. Майсторското (и иконично) съответствие между предмета и начина на повествование участва в изграждането на така важния в разказа конфликт между движение и застиналост, между изход и безизходица в света на Андрешко, "бедния Станоя" и съдия-изпълнителя.

Началото на творбата е ключова точка и казаното там "тежи" относително повече и въвежда като музикален ключ в нейния свят. И ето че с думите "Ще стигнем рано, господине" започва разказ, в който героите не стигат ни рано, ни късно - до целта на пътуването си! Към откритата хитроумна ирония на Андрешко към мастития му "кираджия". Това прибавя прикритата, но силна ирония на повествованието като цялост. Ироничните съчетания продължават и в "съвпадението" между думите на Андрешко: в началото той обещава, че ще стигнат "рано", имайки наум завършека на деня, а в края, когато изоставя съдията в блатото, пак му обещава нещо и пак със същата, дори удвоена дума, тоя път обаче с противоположно по време значение: "Утре рано-рано аз ще дойда..." Началните и заключителните думи на младия селянин ограждат постоянната му ирония към неговия и силен, и слаб господар.

С началото си разказът въвежда в още едно важно и постоянно поддържано значение. Андрешко обяснява: "Ей го селото - хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския..." И той не