Андрей Бели (1880-1934) мисли символизма като феноменално естетическо и художествено събитие и прави мощна теоретическа обстановка, като представя богатите изразни възможности на концепцията идея-образ и на символичния образ на преживяното. Той търси в това направление система за културно строителство и се опитва да докаже своите идеи чрез художествената си практика, създавайки един от най-показателните символистични романи Петербург.

Това произведение е извънредно крупно и доста успешно предава смута в умовете и чувствата, който е господствал в така нареченото висше общество в Петербург в навечерието на революцията. Това е исторически роман, който връща читателя към края на Руско-японската война и към първата руска революция. Силата на авторовата позиция е в това, че открито и подчертано свързва постигнатото от историческия процес и хода на събитията с великото минало на руската поезия и руската историческа мисъл. В този роман се съчетават и рафинираната култура, и изключителната тема, и способността за философско вглъбяване в сложните исторически въпроси. Творбата на Бели е била знаменателен връх в цялата проза на руските символисти след 1905 година и свидетелство за тяхната идейна революция, за тяхното приобщаване към кардиналните проблеми, поставени от революционното развитие. Бели е писал този роман няколко години 1911-1913 година. Романът е струвал мъчителни усилия на автора и е срещнал трудно преодолими препятствия от страна на цензурата.

Петербург е роман за руската революция от 1905 година. Изпълнен е не само със смътните преживявания, но и с прякото възприемане на революционните събития, които предвещават катастрофа и гибел за Русия. Андрей Бели е сгъстил максимално действието на романа в тесния отрязък от първите десет дни на октомври 1905 година, когато избухват манифести и въоръжени схватки. В този вулканичен отрязък от време е поставен един от главните герои представител на сановна Русия сенатор Аполон Аполонович Аблеухов. Неговият образ е нарисуван с мрачни гротески черти, като същество страшно и зловещо. Бели подчертава в образа на сенатора това, което носи дъха на смъртта, на механичното, формално действие. Неговият идеал са геометричните фигури: кубове, прави линии, папалелепипеди. В тях той иска да затвори по-пъстрото, заплашващо течение на живота. Аблеухов, този държавен мъж, хвърля мрачна светлина върху нещастията на страната.

Други черти носи в облика си и други функции изпълнява в сюжета на романа синът на сенатора Николай Аполонович, студент по философия, поклонник на Кант. Синът е главното, централно действащо лице в романа. Върху него се крепи цялата игрова, сложна линия на сюжета. Около Николай Аблеухов се разиграват всички основни събития. Те са разкрити чрез неговите възприятия. Наследил е от баща си и житейската безпомощност, и способността да бъде обикновен и да действа обикновено в най-обикновени условия. Всичко в него е несигурно и колебливо. Всяко жизнено важно решения го затруднява като сложна задача с много неизвестни. Самият живот го затруднява. За него той е непосилно бреме, наложено му отвън. Той е раздвоен между революционна и самодържавна Русия, изпитва някаква вътрешна вражда към господстващия ред. С младежка самоотверженост той се свързва с партията на есерите-терористи чрез Александър Иванович Дудкин, известен конспиратор, избягал от заточение в Сибир. Той всява ужас в Петербургските салони със своето червено домино, едва не става жертва на преднамерена провокация. Когато разкрива, че загърнатият във вестник пакет е саморъчна бомба с часовников механизъм и че му е възложено да убие баща си, той едва не изгубва ума си. След оставката на баща му той е изпратен в Тунис, после в Египет и Палестина, да изучава древни паметници.