Аналогия в правото

Аналогията е вид прилагане на правото, която се характеризира с някои свои особености. Най-важната от тях е тази, че при аналогията в следствие на известна празнота в правото се прилага друга правна норма или правен принцип, защото за даден казус липсва правна норма, която да го уреди.

Известно е, че всяка правна норма е едно абстрактно правило за поведение и когато се прилага, то се превръща в конкретен метод или начин да се уредят дадени обществени отношения. Като всяка абстракция и правната норма представлява обобщение, което се стреми да обхване колкото се може повече случаи под своята разпоредба, но има и случаи, когато даден казус остава без правна норма и за него няма подходяща разпоредба от позитивното право, с която да бъде уреден.

Има правни норми, които се прилагат върху дадени случаи, макар и да са създадени за уреждане на други положения, а не на ония, които се решават. Това става с помощта на способа на аналогията, която служи в такива случаи за да улеснява прилагането на правото. Това прилагане както се знае винаги протича във формата на логическо умозаключение, при което голямата предпоставка се изразява с правното предписание, което в случая се прилага, а малката с фактическия състав, който се урежда, а заключението с решението на съда. При аналогията, както и при правоприлагането в общия смисъл се извършва един творчески процес, прави се един правен анализ на казуса и се търси правна норма за този казус. Аналогията се извършва от правоприложителят (съдията, административния орган). Тя трябва да бъде законосъобразна, а не чрез нея да се постига заобикаляне на закона (когато един забранен от правото резултат се постига с позволени правни средства). За това като всяка правоприложна дейност, аналогията следва да бъде конституционна и законосъобразна. Съдът също прилага правно предписание върху фактическия състав и решава така случая от гледището на правото на закона. При аналогията се търси онова правно предписание, което макар и да е създадено за друг