Яворов

СТОН/НА ЛОРА-АНАЛИЗ

Това е сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през 1906г.

Заглавието Стон и посвещението На Лора отпращат читателя към основната тема и проблем на стихотворението. Става дума за любовта в своите две измерения духовното и плътското. Поетът държи да подчертае усещането на страдание, което любовното чувство предизвиква, а заедно с това споменава името на любимата, пряк виновник за сложните любовни емоции.

Основни персонажи в творбата са лирическият Аз, от чието име се води монолога, и любимата.

Стихотворението е разделено на две строфи и представлява лирически анализ на тъмното и светлото, на удоволствието и страданието, които носи със себе си истинската любов.

Първата строфа е подчинена на усещането за страдание, което предизвиква любовното чувство. Ключови думи тук са: душа, стон, смърт, ад и мъка. Съществителните душа, любов, стон и смърт са употребени двукратно и така поетът успява да внуши пряката връзка между фаталните любовни емоции и страданието, между полетите на душата и приземяването на плътта.

Втората строфа е опит за обобщение. Тук семантични /смисловите/ центрове са твърденията: Миражите са близо пътят е далек и знойна плът и призрак лек. Яворов е повторил и двата стиха, за да подчертае извода, че любовта е трудно уловима. Пътят към нея и през нея напомня вечното преследване на пустинен мираж. Цялата сложност на проблема се крие в противоречивата същност на любимата, която носи в себе си едновременно плътското и духовното: плът и призрак лек. Почти оксиморонната алогичност на такова противоречие предизвиква у лирическия Аз усещане за страдание. Така зов и стенание се преплитат, за да характеризират сложната същност на истинската любов.

Любовната лирика на Яворов е разделена на две идейно-тематични и смислово-емоционални части. Стихотворения от типа Две хубави очи и Ще бъдеш в бяло предизвикват светли емоции. Те са повлияни от чистото излъчване на Мина Тодорова и представляват опит за преодоляване на кризисните моменти чрез силата на любовта. Творбите, посветени на Лора, като Стон, носят усещане за истински земни чувства, които разкъсват човека между плътското и духовното. Сложната амбвивалентност /двусмислие/ на човешкия характер е прозрение, валидно за цялата поезия на Яворов. В този смисъл, лирико-философското обобщение от Две души, може да бъде отнесено и към стихотворението Стон:

Аз не живея: аз горя. Непримирими

в гърдите ми се борят две души:

душата на ангел и демон...

СТОН/НА ЛОРА- ПЛАН НА АНАЛИЗ

1. Творческа история: това е сравнително късна Яворова творба, написана в Драгалевския манастир през 1906г.

2. Заглавието Стон и посвещението На Лора отпращат читателя към основната тема и проблем на стихотворението. Става дума за любовта в своите две измерения духовното и плътското.