анализационни наблюдения върху

личността и творчеството на Христо Ботев

На никой български поет името не е споменавано тъй често и тъй напразно,както името на Ботев. Всяка социална група го счита за своя изключителна принадлежност той е светецът,когото признават тук всички секти и религии.

Ботев просто не е имал възможност да спре по-дълго време на едно място, да се отнесе по-внимателно,по-критично към онова,що е преживял,да преработва,което е възприемал отвън и което е прочитал случайно и откъслечно.Пък и самата негова натура не само обстановката и младежката възраст не е благоприятствала за създаване на една основна,по-уталожена и зряла мисъл.

После има още едно,което характеризира тия неспокойни богоборци и светоборци.Сякаш цялото това разрушение и отрицание,тази мъчителна и непрекъсната борба се извършва не толкова,за да се осъществи един абстрактен,безкрайно далечен идеал,колкото да се удовлетвори постоянно напрегнатата,готова за дейност воля и да се дойде до вътрешно освобождение.Идеалът често се явява като оправдание,посочва се като мотив на самата дейност,а всъщност мотивът се крие дълбоко в индивидуалните влечения и особености.В случая побужденията за борба идат предимно от вътре,а не отвън те се крият в непреодолимото чувство на личността и в нейната неизчерпаема енергия.

Едно от съществените и основни качества на Ботев се съдържа именно в тая самопроизволна и първична воля.

Към какво е насочена борческата воля на Ботев?

За Ботев не същестуват прегради и ограничения.Казахме : той не се примирява и не отстъпва не знае какво е резигнация.Винаги остава верен на себе си,на онова лично начало,което е вложено в него и в което се изчерпва същността на неговия характер.Волята му във всички случаи отстоява себе си,стреми се да събори до една пречките,които я спират и не й дават възможност свободно да се прояви.Над собствената си воля не признава друга не се прекланя пред ничия сила и не чувства потребност от кумири : И глава ний няма да сложим пред страсти и светски кумири!

Стремежът за свобода е също тъй отличителен за Ботев,както и неговата неуморима воля (едното не може да се отдели от другото).Ето защо Ботев е склонен да приеме всяко учение,в основата на което лежи понятието за свобода отнася се отзивчиво,със симпатия към всички борци,които искат да извоюват свободата на поробените и на отделната ограничена личност.

Достатъчно е за него да знае,че крайният идеал е пълно освобождение индивидуално,обществено и национално и то освобождение ,постигнато чрез революция ; знае ли това,той застава пръв в редовете на тия,които са възламенени от тоя идеал.

Във всичко,що е извършил и написал ,Ботев се явява пламенен поклонник на свободата.Ако искаме да го характеризираме като поет с една дума,ще трябва да го назовем поет на Свободата.Дълбоко хуманен,със силно развито индивидуално и