Анализ за матура по БЕЛ по пета част от поемата "Градушка" от П. К. Яворов

автор сЛАВОМИР тОМОВ

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия. В своите творбИ поетът дава оригинална креативна трактовка на различни леца на колизията между човека и заобикалбящата го действителност. На преден план през различните етапи от развитието си поетът дава тежест или на социалните неправди, или на национално етническата трагедия на цели общности, или на екзистенциалната духовна драма, очертаваща личностната присъственост в света. Специфична е темата за унищожителното природно бедствие, което преобръща, разбива и обезсмисля всички плахи човешки надежди за хармония и позитивност. В тази проблемна насока е изградена поемата "Градушка" - емблематичен тест за Яворовата лирика и за цялата родна литературна класика.

Трагична предопределеност, неумолима, безпощадна сила и предизвестена мрачна стихия вещаят по различен начин отделните части, композиционни елеменни и детайли на този текст. Неотменността на катастрофата и страданието е заключена като в жесток метафоричен пръстен. Страшното злокобно явление ще се случи. "Градушка" представя специфична лирическа хроника на една предизвестена катастрофа. Природната стихия идва като божий бич, като свиреп тътен от дълбините на хтоничното. Тя е могъща, ужасна в своята безлична и тотална сила, в способността си да руши, да сразява крехките опори на човешкия свят. Остава усещането за крах на всичко нормално, за връхлитащ потоп, за погубване и тотална диструкция.

със своята худоествена пластичност същинското описание на градушката оставя впечатлението за пълнота, изчерпателност, невероятен мащаб. По инерция читателят остава с превратна представа за текстовия обем на тази част от цялата поема. Всъщност действието е описано в няколко реда, но извънредната динамика, натрапчивата ескпресивност създават тоталната представителност на този пазаж. Градушката е одухотворената прокоба, провиденчески знак за силата на злото. С нея хората няма как да се борят. Остава им само да се молят тя да ги отбегне, да отложи своето злокобно убийствено пришестввие. Затова този епизод в композицията на текста започва с горестния стон на измъчените, стресирани, доведени до ръба на влудяващото отчаяние хора:

Върни се, облако неверен,

почакай, пакостнико черен.

Повелителните глаголни форми, епитетите в инверсия, символните изразни възможности на черния цвят задават общата атмосфера на емоционална