Анализ на законовата и нормативна база за управление на туризма.

Основните нормативни документи, които регламентират управлението и финансовата отчетност на дейността в българските туристически предприятия са:

- Закон за ДДС /ЗДДС/;

• Закон за счетоводството /ЗС/;

• Закон за туризма /ЗТ/;

• Правилник за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/;

• Редица Наредби, подзаконови нормативни документи, тарифи и пр.;

Туристически дейности, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗТ са:

• туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;

• хотелиерството и ресторантьорството;

• предоставянето на допълнителни туристически услуги.

Туристически обекти са:

• средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища;

• местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;

• заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;

• местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност;

• центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, места за развлечение и атракции, както и редица други, посочени в чл. 3, ал. 3 от ЗТ.

В съответствие със Закона за туризма следва да се поясни, че туристическата дейност в обектите на туризма може да извършва само лице по определен ред, и то в категоризирани обекти.

Турист е всяко лице, потребяващо основна и/или допълнителна услуга. Това е кратко и точно определение от гледна точка на потребителите (туристите) и потреблението на стоки и услуги, което е регламентирано в ЗТ.