Анализ на стихотворението на Елисавета Багряна Вечната

Всички творби от първата стихосбирка на Багряна- Вечната и святата съществуват като напълно самостоятелни, независими една от друга, но проблемно се сливат в единна цялостна система. Коя е тази, която поетесата определя в заглавието като вечната и святата: жената, любовта, несломимата жизненост на човешкото съществуване?

Привличащото в поезията на Елисавета Багряна е борбата на човека за своето право на живот и щастие. Една жена търси пълната си реализация като личност. Творчеството й е микровселена на желания и пориви. Откровението на жената е фиксирано във времето и отдалечено от него към вечните човешки страсти, неподвластни на векове и години.

Любовта е вечна като живота.Затова не е от значение собственото име на героинята от стихотворението Вечната: и все едно дали Мария, или Ана е. Любовта е непрестанното осъществяване на живота. Затова мъртвата- безкръвна, безплътна, безгласна, неподвижна и бездиханна- всъщност не е мъртва. Венчалната халка- символ на безкрая- е предметният израз на безкрайната преданост на жената към този, когото е обичала, и на жертвоготовността й да отдаде всичко в името на своята любов.

И само ръцете са навеки скръстени. Съхранена е вярата във вечното- постоянно умиращо и непрекъснато възстановяващо се- начало на живота. Вечен е кръговратът, който включва в себе си края на един човешки живот и началото на друг. Връзката на майката с нейното дете е неизмерима по святост; тя е неразрушима, така, както е неразрушима връзката на всяка жена със Земята майка:

Но чувате ли вие писъка невинен

на рожбата й в люлката съседна?

Там нейната безсмъртна кръв е минала

и нейната душа на тоя свят отседнала

Основните темпорални пластове са настояще и бъдеще. Времето се характеризира с неопределеност, но определена е неговата посока: от настоящето към бъдещето. Авторката внушава увереност за съхраняване на характерното в потомството: името, очите, устните, косите. Родът се осмисля като символ на устойчивостта, той утвърждава своята сила през превратностите на времето. Друга жена- потомка на незримата- ще осъществи правото си на любов и свобода.

Елисавета Багряна преодолява всички времеви паралели. И макар че запазва патриархалното у лирическата си героиня- майчинството- тя преодолява всички пространствени и времеви ограничения. Авторката има реалистично поетично виждане. Езикът й е естествен, освободен от абстрактност; речта й е жива. Стихът се доближава до интонациите на обикновената разговорна реч, но остава силно изразителен и музикален.

Стихотворението Вечната е разделено на две смислово-синтактични части ( 2 куплета от по 10 стиха). В първата строфа картината е статична. С помощта на отрицателни форми е внушена идеята, че тялото е нещо временно, а душата е вечна. Картината започва със смърт, но звученето е оптимистично-