Александър Сергеевич Пушкин е най-изявеният руски класик-гениален поет,прозаик и драматург,чието творчество безспорно обогатява световното литературно наследство.Като типичен представител на романтизма в началото на XIXв. Неговото мислене е насочено към търсене на красивото и любовта в заобикалящата го действителност,живот в свят на мечти.

Стихотворението посветено на Анна Петрова Керн е един от най-добрите образци в любовната лирика на Пуюкин.Написано през 1825г,то е известно различни заглавия като На К, На А.П.Керн,а също и Аз помня чудното видение.На български език е превеждано многократно от различни преводачи.Впечатлява изключителната музикалност на творбата.Композицията и е кръгова с повторение на лирическите мотиви,с което се засилва тяхното въздействие.

Съдбовна среща в началото на творбата,макар и краткотрайна,остава завинаги светъл спомен в сърцето на лирическия изповедник.Красотата на прекрасното видение докосва най-нежните струни на чувствата.Затова жената е назована видение небесно/на гений хубост въплатен,което израз на възхищение и преклонение пред този чист и възвишен образ.Напълно в духа на романтизма образът е и загадка.Той се появява само за миг,проблясва с божествена светлина,която озарява душата и се въплащава в траен спомен.Прекрасното видение на чистата краста наподобява чудо,подобно на библейските чудеса в миг на прозрение.Самата любов е чудо,загадка,тайнство,което се случва мигновено,но озарява душата дълбоко и преобръща вътрешния святна човека.Там завинаги остава съхранен този съкровен миг на преживяното и се пренася в съня като романтично богатство от света,в който хармонията е нарушена от шумната суета и празнота на идеалите:

В жарта на порив безнадежден,

В шума на мирски суети

Дочувах ти гласа,тъй нежен,

Сънувах милите черти.

Умората от монотонния,скучен живот неусетно изтласква прекрасния спомен за чудото на любовта :Забравих образа ти нежен/гласа ,небесните черти.Животът се превръща в празно съществуване ,студено и непривлекателно.Според романтиците светът е изграден върху фалшиви ценности и принципите,които оказват натиск и нараняват болезнено човешката душа .Тя страда и възприема усещането за мрачно заточение.В чисто биографичен план може да се тълкува и като реално преживяно от самия поет,който два пъти е осъждан на заточение заради свободолюбивите си възгледи.Дните в заточение са монотонно тъжни лишени от възвишени пориви:

На заточение в мрака

Летяха дни без близък зов

Без божество,без образ чакан

Без сълзи сладки,без любов.

Осъзнаването на потребността от дълбокия порив на страстта е равносилно на пробуждане.Любовта е и страст към истинския смислен живот.Тя отваря пътя към големите,към високите идеали и ценности.Възраждането на любовта възкресява отново преклонението пред красотата на жената-видение небесно,за да даде порив за нови пориви:към божеството устремено/за сълзи сладки,за любов.Сякаш отново се случва чудото на живота от унилото съществуване ,от мрака на заточението,от безнадеждността не остава и следа.Влюбеният усеща ударите на сърцето като ритъм на самия живот.Завръща се отново вдъхновението и създава усещане за пълноценно човешко съществуване на лирическия герой.

Стихотворението На А. П. Керн има силно емоционално въздействие.Съдбовната среща с любовта и нейното отстояване като съкровена