Майце си Мотива за неразбрания и страдащ самотник

(анализ)

1.Творческа история Написано през 1886г. Мотивите за написването на творбата откриваме в периода когато Ботев е в Русия през 1866г.

2.Семантика на заглавието Майце си на майка ми Формата е стара заимствана от народните песни. Стихотворението е монолог под формата на изповед.

За първи път Ботев се откъсва от темата, в която майката и родината са тъждествени.

В Ботевата творба изповедта е с реалната майка на лирическия герой. Той разкрива лични чувства. Чак ж последната Ботева творба Обесването на Васил Левски образа

на майката се слива с родината на ново художествено ниво.

3.Образа на лирическия герой (кой е ЛГ? На кого и как говори? Къде е

ситуиран?)

ЛГ е аз-а, времето е сегашно вечно универсално време.

Майката за поета е любов и вяра. М/у тях има духовна близост, майката за поета е най-скъпото същество само тя може да разбере мечтите и порива му.Образа на майката в бълг. поезия съществува далеч преди Ботев, по Раковски и Чинтулов. У Ботев придобива други мисли, майката се превръща не само в изповедник, а в майка-юнашка, майка-саратник , само тя го разбира.

Стихотворението е динамично отворено, ЛГ споделя тайните и страданията на душата си, той е ситуиран на пътя , разгръщат се два основни мотива: мотива за пътя (за блудния син) и мотива за майчината клетва. Той се сблъсква с един неразбиращ го свят, той е сам злочестен скитник , носи тъгата и болката на изоставената личност, която другите не разбират. Мотива за майчината клетва е мотив заимстван от народните песни. Той чувства като проклятие участта си на скитник, поемайки своя път на революцията. Синът е причинил на майката болка. Творбата въвежда библейския мотив за блудния син. Ботевата интерпретация е интимна-човешка. В образа на майката той търси съчувствие, не се завръща при нея, у него се долавя усещането за лична вина. Драмата на ЛГ се засилва от усещането за наранената младост и несбъднати мечти. Внушението се постига чрез символични метафорни образи и много изразителни глаголи

Бащино ли сам пропил имане,

тебе ли покрих с дълбоки рани,

та мойта младост,мале, зелена

съхне и вехне люто язвена?!

В трета стофа откриваме антитезисно противопоставяне, ЛГ е раздвоен. Предразположен е към силни преживявания, ЛГ е импулсивна, пламенна, непокорна личност. Поета използва експресивна образност и лексика, тя се разкрива с чрез оценъчни определения жална злочеста мили , изразителни глаголи съхне вехне тлея , образи алегории слана попари скитник , образи метафори люто язвена

Отде да знаят? Приятел нямам

Да му разкрия що в душа тая;