Коментар върху Философия на любовта

Във Философия на любовта е възпято едновременно в интимен план и във взаимно проникване са потоците, реките, океаните, ветровете, планините и цветята. Най-естественият човешки порив,към щастие,тук се свързва с поетичния зов за взаимност.Поетът избира приповдигнат емоционален тон,за да породи отклик в душата на възлюбената.Картината,която и описва ,има една цел-да и разкрие силата на любовта си. Лирическият субект-изповядващият любовта си говорител,рисува с думи на възприемателя-любимата ,очарователна картина на света,потопен в любовни взаимоотношения.Поетичният изказ е от първо лице,което го прави разбираем и естествен и днес,за нашите съвременници.Въпросителните изрази постигат силна въздейственост ,тъй като са сполучливо съчетание на извисена образност и ежедневна разговорна форма.

По този начин любовта се оказва само едно състояние за изявяването на вселенската свръхлична любов. В стихотворението се наблюдава преливане от малко в голямо (реката в морето или океана) което е предопределено от необходимата близост и вечният порив и копнеж за допир до любовта привличането на душите е обусловено от кръговрата на любовта която претижава силата да обединява два различни свята в едно цяло. За да се достигне хармонията в която да се "роди" цветето на любовта защото когато няма любов настъпва мрак ,изместващ светлината ("прокълнато е цветето което на любовта не отвръща").В смисловата структура на творбата се наблюдава движение по хоризонтала(движението на реките,потоците,вълните) както и движение по вертикала върхът целува синевата) и това движение се предопределя единствено от стремежа за близост в любовта. Любовта се явява мост който обединява природното и разделеното за да създаде от него хармоничното цяло, защото именно в това хармонично цяло може да се открие истинската любов. Това се потвърждава и с риторичния въпрос в края на произведението (Но всички тия ласки за какво са ако не ме целунеш ти?), който връща към основната идея,че тайнството на любовта е в нейната споделеност, между две вселени обединени от нейната магична сила. Както река се слива с морето, за да си търси приют и топлина както слънцето милва земята за да погълне с лъчите си росата, така и лирическия герой се нуждае от любимия човек до себе си за да се чувства пълноценен да се превърне в участник в целия този любовен кръговрат. Картината,която се поражда у възприемателя на творбата,е реалистична,доколкото са реални обектите,включени в нея.Но е и идеализирана до такава степен,че да се постигне одухотворяване на неживата природа и със своеобразен образен паралелизъм да се наложи изводът,че любовта осмисля целия живот.

Човекът в стихотворението,лирическият говорител, коментира явления извън обичайния живот,дори извън сетивния ни свят,ветрове и облаци,мощта на стихиите,водата и вятъра.Можем лесно да си направим изводи за силата на вътрешните му движения,за духовните му пориви и за възвишеността на чувствата му.Той вижда връзката между нещата извън нас и я посочва на любимата.

Душите на нещата се привличат Създава емоционална атмосфера,в която страстният му зов за взаимност може да бъде разбран и оценен правилно.Това невероятно съчетание на настойчивост и деликатност на изповедта доказва силното вълнение на влюбения.

Метафорите,с които са изобразени взаимоотношенията на природните обекти,са лесно разбираеми и постижими,съвсем сетивни и житейски убедителни.С ярки образи са олицетворени най-естествени човешки любовни взаимоотношения и това ги прави да изглеждат близки,възможни и показва колко са желани. Влюбеният центрира своята изповед около привличането и целувката,защото изводът,който се налага след