Анализ на стихотворение

Към висини

С оковани крила днес земята ни ражда,

оковани с неволя и делнични дни,

а гори сред душата ни вечната жажда

за простор, красота, висини.

Из града тези улици шумни и сиви,

де живота безумно крещи,

на село в тишината на буйните ниви

нас опиват ни странни мечти.

Като звън на далечни, грамадни камбани,

като гръм на стихийни вълни,

свободата зове непрестанно сърца ни

към лазура на нови страни.

В миг крилата за полет безумен потрепнат,

в миг в очите искра заблести,

и акорди на музика странна зашепнат:

"Полети! Полети! Полети!"

Младостта запламти в многоцветни огньове,

младостта призовава часа

тоя час на размах, на разбити окови,

тоя час озарен с чудеса.

А в пожара на тия копнежи сърдечни

свободата за пристъп звъни,

и отекват гърмовно простори далечни: "Светлина! Красота! Висини!"

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) ( 17.09.1898- 18.06.1923) е български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. Въпреки ранната си смърт той се слави като доста продуктивен автор едно от последните издания на събраните му съчинения се състои от осем тома. Възхваляван от лявата литературна критика (главно поради социалистическите идеи в творчеството си) и определен от консервативните литературоведски кръгове на съвремието си, като автор на приложна поезия, Смирненски е поет със забележителен пародиен потенциал и изключителни версификативни възможности.