Анализ на сонет

Сонетът е една от твърдите лирически форми. В сонета обект на пресъздаване могат да бъдат психологически състояния, философски размисли, преживявания, породени от природна картина, събития. Лирическата конструкция се изгражда върху принципите на формообразуването и постоянната обвързаност на лирическата структура с логическата аргументация на тезата. Съществена особеност на сонета е преобръщането (въвеждането на контрапункта), възникване на неочаквана идея, специфичната разслоеност и противоречивост на лирическото изложение. Основните формоопределители и смисловоопределители на сонета са строфата, римата и метрическия стих. Сонетната строфа е предварителна зададена организация, която има за цел най-ясно да изрази смисъла. Във всяка една от строфите (има се предвид катрените), се съдържа дадена ситуация, която наред със стиховата организация на фразата изисква и приближаване на стиховия текст до изказване, съобразено изцяло с нея. Сонетният текст така е ситуиран, че създава един имплицитен образ на говорещ човек, чиято реч е поредица от фрази като всяка фраза е една ритмична единица. Границите на всеки стих вътре в отделната строфа са строго определени: функционирането на строфата също така се основава на бинарния принцип, което, от една страна, предполага тяхната равнопоставеност, и от друга, начинът на свързване акумулира постоянното вътрешно напрежение помежду им.

Най-често римуването в катрените е кръстосано или кръгово в двойка рими (сонетната рима изпълнява същата функция за обособяване на изложението и интонационното (ритмичното) му членение).

В съвременната литература по-големият смислов обем на сонетното произведение е предпоставка за увеличаване на римното многообразие, както и за неспазване на задължителното условие за две рими в катрените. Значително по-свободно е и редуването на мъжките и женските рими.

Аналогична функция на смислово и интонационно членение в сонета - изпълнява и метричният стихов размер. Впрочем в процеса на вътрешножанровия развой статуквото на ренесансовата схема се променя. В нея често пъти границата между теза и антитеза е редуцирана или пък самият образец привидно се съвместява с декламативния риторичен изказ, с пародийното и пр. Промени настъпват и във формата на лирическия жанр.

За пръв път сонетът се среща в творчеството на Джакопо да Лентино (Италия), но своят разцвет дължи на Д. Алигери и Фр. Петрарка.

По времето на класицизма на сонета се гледа като на изкусно пресъздадена лирическа форма.

На по-късен етап приключва тенденцията на разграждане на ренесансовия класически модел на жанровата форма.

Впрочем отклоненията от известните модели се дължи както на римуването и стихосложението, така и от промяна на изходната формула кодата (удължен с допълнителни стихове сонет); непрекъснат сонет; обърнат сонет; верижен сонет; преплетен сонет; сонетен венец. В историческия си развой жанровата форма се оказва твърде приспособима към комбинации с