АНАЛИЗ НА 6 ПЕСЕН ОТ "ИЛИАДА"

"Илиада" на Омир е създадена между 9-8век пр.Хр.Името на поемата означава "песен за Илоин"(другото име на Троя).Творбата е записана през 6 век пр.Хр. и тогава е разделена на 24 песни,по броя на буквите в гръцката азбука.Действието обхваща последните 51 дни от последната десета година от обсадата на Троя.

Шеста песен е една от най-силните и въздействащи песн в цялата творба.В нея се разкриват общочовешките чувства на героите.Битовата семейна сцена и разговора между двамата съпрузи вълнува с чистотата и искреността си,както и с мотивите,заради които Хектор се връща на бойното поле.

Положението на троянците е критично.Един от братята на Хектор,го съветва да се върне в града и да накара жените да умилостивят с дарове и молитви богинята Атина,за да спре да помага на Диомед.Също така той иска да намери и да върне на бойното поле внезапно изчезналия Парис,но се сблъска с уплахата му.Заедно с това се надява да зърне поне за малко семейството си-любимата Андромаха и свидната си рожба

Астианикс,но не ги открива вкъщи.Те се срещат при Скейските порти.Тази мирна сцена е ярък контраст на бойните действия в "Илиада".Н а това място,което се явява като граница между мура и войната се разиграва най-драматичния момент в цялото произведение.Срещата им изпълнена с много топлина и човешки чувства,

изказани с безмълвен жест.Андромаха притчва и посреща Хектор.Той се усмихва "загледан безмълвно в детето".Срещата е неочаквана за Андромаха.Тревогата и радостта и избликват в порой от сълзи.Тя иска да задържи по-дълго съпруга си и хваща ръката му.Жестът и е пестелив,но в него тя влага обич,нежност и грижа.

Срещата между двамата съпрузи,би трябвало да е гореща и пламенна.Но нещо внася смут в отношенията им.Това е войната,която не зависи от волята им и разполага с живота и с щастието им.Прощаването между тях е изпълнено с трагизъм.Усещат се наближаващи скръбни събития.Аудиторията знае,че Хектор и сина му ще

стане робиня.Това усещане носят думите,които си разменят двамата влюбени.Андромаха казва:

Хекторе,клети!Погубвате твоята храброст.

Не жалиш своето невръстно детенце,ни мене,

злочестната майка,скоро без теб ще остана,

понеже ахейците дружно скупчени теб ще нападнат,

и тъй ще ти грабнат живота.

Подобно предчувстие се долавя и в отговора на Хектор:

В Арос робиня ще бъдеш...

Мъртъв дано ме покрие надгробна могила

в земята,за да не чувам вика ти и твойта

неволя не виждам!

Всички тези предчувствия карат съпругата да моли лщбимия си,да не се връща на бойното поле,а да остане да брани крепостта.Хектор е изпълнен с любов към нея,но не може да остане.Това противоречи на воинстака му чест.Славата му го задължава да бъде пръв сред троянците.В това отношение Хектор е типичен епически герой.Победите му са победи за всички троянци,в него е събрана надеждата на цяла Троя - той не би могъл да се държи недостойно.Всяка проява на страх от негова страна би донесла срам за всички. Дълбоко душата си той усеща падането на "Свещената Троя" и искрено страда със страданието на обрече-ните.За него изборът е само един - да умре достойно.Това,което най-много измъчва Хектор е съдбата на Андромаха.Ако Троя