Романът Тютюн от Димитър Димов e безспорният триумф на националната ни проза. Подетата от Иван Вазов романова традиция с Под игото не намира достойни последователи в следващите десетилетия. Развоят на българската белетристика през XX век показва, че стойностните постижения са предимно в кратките прозаически жанрове. В този аспект творчеството на Димитър Димов извежда на нов, зрял, естетически издържан и философски задълбочен етап романовата традиция. Тютюн(1951) запълва празнотата на пъстрата и нееднозначна панорама на българската литература и утвърждава романа като примамлив, но и труден епически жанр, завоювал добри позиции в последвалите десетилетия.

Димитър-Димовият художествен свят е свят на осъдени души. Героите му се лутат в битието и лабиринтите на собствената си (без)духовност. Те истински живеят и страдат, по несравним начин чезнат в подпалените от страстите пепелища, за да утвърдят правото на личния избор да обичат и мразят, да съзиждат и ломят, да пропадат в преизподнята на грехопадението и да се възвисят в пречистващите селения на пробудената съвест.

Романът Тютюн е най-голямото творческо постижение на писателия, в което се изявява цялата мощ на неговия ум и талант. Тук намират завършен вид всички ония мотиви, идеи и образи, които цял живот са занимавали мисълта му.(Кръстьо Куюмджиев) .Произведението синтезира и доразвива всички идеи, заложени отпреди в Поручик Бенц и Осъдени души. В първия роман писателят търси отговор на загадките на човешката душа, интересува се от силните характери и страсти, а във втория разкрива историческия трагизъм на времето и драмата на човека, погубил се в жестокостта на своя път.

Романът Тютюн носи характерните особености на естетическия роман от 50-те години на XX век образец на социална епопея(Симеон Хаджикосев). Той има увлекателна сюжетност човешките истории и съдби са обусловени от историческите събития (рамката на историческото време е точно откроена от края на 20-те до средата на 40-те години на XX век). Героите се разкриват във взаимоотношения, предопределени от обществения живот, в драматични лични истории, които се открояват на фона на големите исторически събития със своята изключителност. Те са ярка характеристика на духа на изобразяваната преломна епоха.

Основен принцип в изграждането на романа е контрастът на всички равнища на творбата фабула, сюжетно развитие, образи.

Творбата рамкира годините преди и по време на Втората световна война. Писателят рисува неминуемия залез на епохата, агонията й, обусловена от историческата предопределеност. Тълкуването и вникването в психологията на героите е исторически правдоподобно дотолкова, доколкото те са мотивирани в личностен и обществен план от конкретната