АНАЛИЗ НА РОМАНА ДЕСЕТ МАЛКИ НЕГЪРЧЕТА

АГАТА КРИСТИ

Един психоаналитик би казал, че криминалните истории са толкова увлекателни за нас, защото това е единствената възможност да се занимаваме открито с прикритата си злонамереност. ()

Що се отнася до мен, не мога да не се съглася с него, ала ми се струва, че криминалното четиво обективира не само нашите латентни престъпни наклоности, но и нашата латентна и необуздана склонност към справедливост ... (Чапек 1988: 131-132)

В покрепа на това твърдение ще анализирам криминалния роман Десет малки негърчета на Агата Кристи.

В класическите криминални романи обикновено се откриват основно две истории на престъплението и на неговото разкриване. В повечето от романите на Агата Кристи задачата за разкриване на престъплението се решава с ролята на частния дедектив Ъркюл Поаро, симпатичната стара дама Мис Марпал и от друга страна самият читател, защото докато се чете един криминален роман читателят е завладян от загадката, която се крие в извършеното престъпление. Криминалният роман предлага вариант на мита за сблъсъка на Доброто и Злото във формата на някакво закононарушение и усилията на частни лица да се справят с него. Точно този факт може би привлича вниманието на читателя, като добросъвестен гражданин да се пребори с престъпността и да възтържествува справедливостта. Докато четем криминални романи ние сме сякаш герои в тях, изпитваме страх, напрежение, преживяваме заплетената ситуация, тъсим оставените следи от автора за да разгадаем загадката. Криминалните романи се явяват като по-достоверни, по-реалистични, защото сюжетът им винаги се разиграва в някаква доста точно и детайлно описана социална среда. В Десет малки негърчета